Кое би те уплашило... може би аз... не съм страшен, но пък ще ти разкажа история. Роден съм, когато всичко беше ледена пустиня. Нямаше много хора тогава. Всички бяхме животни и се избивахме като животни, но един ден, докато ловувах някъде из сегашните гори на германите. Тогава за първи път видях страха в очите на звяра, защото аз бях се превърнал в по-жесток звяр от глутницата вълци, разкъсващи глигана. Погледите им се срещнаха с моя. Усетиха миризмата на разлагаща се плът. Видяха кожите по мен на своите събратя, които бях убил... Най-вече ги уплаши, когато сложих ръцете си на земята, тогава лъхна истинската миризма на смъртта, до този момент бях избил стотици хиляди хора... Спомних си в този момент, седейки пред тях, че аз съм по-голямо зло от тях...
Споменът за дните на конниците на Апокалипсиса пак дойдоха при мен. Прекрасни дни, изпълнени с плячкосване, пожарене на села и градове и избиване на хора, деца, старци, жени и мъже. Не търсех мъст в тези дни с приятелите ми. Правехме всич ...