– Не мога да повярвам! Аз си имах само теб, а дори ти не си бил нищо повече от обикновен предател! Даже не се опитвай да ме доближиш! От днес-нататък ще спиш пред вратата! Забрави за апартамента! Леглото ми с опънати със свински опашки пружини, както и издънения фотьойл само ще ги сънуваш.
На върха бе студено, но лекият в началото ветрец постепенно се бе усилил, а прехвърчащия сняг се превърна в интензивен снеговалеж и зародилата се сякаш от нищото свирепа планинска виелица принуждаваше събеседниците и опоненти да си крещят, за да се чуят. Това, разбира се, се отнасяше и до мисловното осъществяване на разговор.
– Аделина, изобщо не си права! Това няма нищо общо с теб. На карта са заложени съдбите на две вечни реалности. Със Звезди не желаем те да бъдат унищожени, не само защото са наш дом, но и защото милиони съдби висят на косъм.
– Сериозно? Ще се опиташ отново да предизвикаш съчувствието ми? Евтиният ти номер няма да минава повече. Защо трябва да ме е жал за някакви безсмъртни, след ...