31.12.2011 г., 12:04 ч.

Без заглавие 

  Проза » Други
494 0 1

***
 - Ти беше до мен, когато имах нужда от подкрепа.
Спираше сълзите ми и ме разсмиваше в най-тежките за мен моменти.Ти беше първата, която ме нарече свой приятел. Първата, която погледна отвъд тези руси коси, отвъд тези тези сини очи…
.
- Аз бях първата, която погледна отвъд тези руси коси, отвъд тези сини очи… И знаеш ли какво видях? Видях едно момче с чисто сърце. Момче, чието единствено желание е да не бъде само.
За да запазиш невинността си, ти живееше затворен в свой собствен свят. Един прекрасен свят, в който думи като „лъжа”, „лицемерие”, „болка” не съществуват.
.
 - Да. В моя свят думи като „лъжа”, „лицемерие”, „болка” не съществуваха. Но той беше… скучен… еднообразен.
Благодаря ти. Благодаря ти, че отвори портите на моята крепост. Благодаря ти, че позволи нa всичките тези цветове да обагрят моя малък черно-бял свят.

© Мария Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??