Сребристи, златисти, червени и пъстри рибките плуваха в аквариума, гмуркаха се между камъчета и водорасли, хранеха се с късчетата специална храна, която Христо беше им пуснал, ритмично отваряха и затваряха хриле, за да дишат – живееха своя собствен рибешки живот и не се интересуваха от нищо странично . По никакъв начин не можеха да предположат, че две любознателни момчешки очи следят всяко тяхно помръдване и че всеки ден се води дневник за състоянието и развитието на тяхната популация. Момчето се опитваше да разгадае нямото им общуване, „социалните” им контакти, боричкането за храна и надпреварата за спечелване благоразположението на някоя женска.

-         Хайде, милички, ето ви нещо от нашия свят – смееше се Христо и пускаше аератора, а водата започваше да бълбука, разпенена от десетки малки въздушни мехурчета.

  Бели, жълти, червени, сини, гиганти и джуджета – такива бяха звездите, планетите и метеоритите, които младият Христос наблюдаваше, стриктно следеше и записваше в дневника си тяхното поведение. Светът, който беше създал неговият баща в лабораторията си, се подчиняваше на строги закони и синът трябваше да се грижи за тяхното спазване. Всяко движение беше идеално синхронизирано, а космическата механика - точна и безкомпромисна.

  Както обикновено и в този ден всичко беше наред – гравитацията, полетата, вълните, потоците лъчи бяха в норма. Младежът започна да скучае и за разнообразие реши да се „поразходи” из биополетата на познатите си. Пренастрои собствените си честоти на тези на общата мрежа и започна сърфиране. Разрови се насам-натам – все едно и също – любов, милосърдие, съпричастие. Насочи се към родителите си – обичайното разбиране. Тъкмо щеше да се откаже, когато нещо в съзнанието на баща му привлече любопитството на Христос. Нещо мъчеше стария. Беше се случило нещо необичайно – част от него излъчваше по-концентрирана енергия. Младежът се насочи натам. Съществата на двамата се сляха и тогава синът разбра тревогите на баща си. Беше свързано с новосъздадената вселена.

-         Какво има? – мислено запита Христос.

-         Притеснява ме онази малка синя планета в Слънчевата система, в периферията на галактиката Млечен път. Нали знаеш, че там измерват величината време и вече са стигнали до милиони години от създаването на вселената. Още не могат да разберат понятието безкрайност, още говорят за ентропия и енталпия, още делят всичко в живота си на положително и отрицателно, на бяло и черно, на добро и лошо. Говорят за години преди новата ера и след нея. Не могат да възприемат целостта на света. И това го правят само онези същества, нарекли се човеци. Нито една друга жива твар.

-         Нали беше ги създал подобни на нас – мислещи, съзнаващи, съвършени …

-         Да, но с единствената цел да се възпроизвеждат, да придобиват опит и знания и когато се освободят от тленната си обвивка и дойдат при нас, да увеличат нашата популация. Те обаче вярват, че още оттам са създадени равни на нас. В библията им пише, че Бог създаде човека по свой образ и подобие и видиш ли, и те са богове. Още не могат да проумеят единството на Светата Троица – бог-отец, бог-син и бог-дух, това че самият техен свят се състои от подобно триединство и че точно там е приликата. Водата, чрез която съществуват и с която са в постоянно съприкосновение е най-простият и ежедневен пример за него. Всеки от тях знае, че лед, вода и водни пари са все едно и също нещо, но не могат да проумеят едновременното съществуване на три различни агрегатни състояния извън техния материален свят, съществуването на тленно и нетленно, да проумеят че както вселената е безкрайна в самите тях - в телата и в мислите им,  също толкова е безкрайна  и извън тях..

-         Не се ядосвай. Те не съзнават какво вършат.

-         Ще се самоунищожат. Създадоха мощности, чието взривяване не само би отместило планетата им от нормалната орбита, но и буквално би я унищожило. Месят се в генома на живите организми. Създават неразградими материи. „Контролират” естественото си възпроизводство. Как да не се ядосвам!

  Христос остави раздразнения си баща и реши да се взре по-подробно в планетата Земя. Беше му любопитно що за същества са човеците. Насочи вниманието си към едва забележимия космически обект и се фокусира прецизно, за да прецени каква е ситуацията в него. С приятно удивление разбра колко красива е земята. Нямаше нищо общо с останалите планети от Слънчевата система. Беше ту синя, ту зелена, ту бяла, ту изпъстрена с различни цветове. Какво не им харесва на човеците?

  Концентрира се още повече и попадна на едно същество, което вероятно беше човек. Съществото стоеше до нещо в което имаше вода (бащата на Христос беше му показвал създадената от него течност - основа на живота), в която се движеха други същества и то ги следеше.

-         А-ха, също като мен. Интересува се от техния живот. Похвално! Е, хайде, миличък, да ти дам нещо от нашия свят – изпрати му мисъл.

  Христо скочи извиквайки „Еврика!”, грабна фотоапарата, направи няколко снимки на рибките и бързо седна зад компютъра. Вече имаше идея за създаване на нова електронна игра. Качи направените снимки, коригира ги, рисува допълнително, направи анимация и им приложи  отдавна замисляна стратегия за игра. Нямаше търпение да сподели новото си творение с приятелите от мрежата. Представи им я, а те одобриха играта и всички започнаха да се забавляват с нея. Бяха четири момчета  и всички се разпалиха, вживяваха се, боричкаха се виртуално, жестикулираха, викаха. Всеки един обаче, имаше чувството, че още някой се меси в техните стратегии.

-         Някой ни е хакнал и сега си прави кодоши  с нас. Де, да видим …

  Четиримата геймъри се обединиха и решиха да изобличат натрапника. Всички заедно заиграха срещу него. Неизвестният не се предаваше, мигновено преценяваше ситуацията и действаше по най-нестандартния и непредвидим начин. Момчетата се изпотиха. След няколко часова игра се признаха за победени.

-         Е-е-е-гаси, тоя играе като бог!

  Някъде в пространството Христос се забавляваше и мило им се усмихваше. В същото време той си мислеше какви ли са съществата живеещи над  неговото ниво. Дали някога го наблюдават? Дали му се присмиват? Дали контролират живота му? Вярваше, че Те са някъде там – неведоми за сетивата му. Беше убеден, че  съществуват, защото знаеше значението на думата „безкрайност”…