8.02.2017 г., 8:38

Безсъние

641 0 0
2 мин за четене

  Късно вечер е. Някъде към един и половина, ако не и два. Стоя с голяма чаша чай пред купища учебници и мисля : Накъде отиваме и ние? От еднакви по-еднакви, от слепи - по слепи, но и от умни по-умни и от виждащи по-виждащи. Мислите ми бушуват, а есето така си и стои, два реда един въз друг и толкоз. Не, училището не ме вълнува вече. Опитвам се да хвана всичките идеи и да ги затворя в клетка. Не става. Лутат се, тичат, блъскат се и бързат да излязат. Уви, май не става - написах слон, нарисувах кон, не изсвирих и един тон.

  Вече е два и половина, а Ботев все още не отлепя и тия два реда все така ме гледат кухо. Мислите ме полудяват, като гласове ми се явяват. Опитвам се история да пиша, но пак в римата навлиза.

   И три часа дойде. Чашата ми с ром е празна...чакай не беше ли чай, както и да е, главата вече ме боли, освен това много ми се спи.

- Есето пиши!

- Не, рисувай!

- Не, свири!

- Римите не забравяй, стихове повтаряй!

- Днешната младеж не струва!

- Екзистенцията те вълнува!

- Да се режеш недей!

- Алкохола остави!

- Цигари не пуши!

  Вече искам да крещя. Ха, звучи добре, става за ново писание...Не! Първо есето! И така "До моето първо либе" - супер, пак за любовта ще пиша, омръзна ми вече. Всички на философи се правим, обясняваме и пеем за любов, а какво е тя? Никой не знае. Ето пак в главата се завихрят, онези гласове гадни, прости не искам да ги слушам...

- Знам един вариант

  В него си талант

  Ножа ти хвани

  И врата си прережи

  Гласовете ти млъкни

  И вечен сън заспи

  Сърцето се обади... и то внимание иска - какво да се прави. Ето пак, в рими мисля. Май няма спасение. Ми добре, дай глупости да пиша, че поне да забавлявам хората... Кои хора, та аз съм сама, никой не ме иска - нищо, свикнах. И аз съм като другите и аз интернет за Тъмблър и Ю-Тюб ползвам, но този сайт взе да ми харесва, чувствам се добре, може пък и за художници такъв да направят - няма да е зле...пак рими

Пет часа минава. Трябва да заспя най-сетне. Лягам. Въртя се насам - натам...тревожи ме нещо. Да, миналото пак ме гони, а философът в мен иска да мисли...пак няма да се спи май. Ех, добре...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© -- Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...