Безсъние

  Късно вечер е. Някъде към един и половина, ако не и два. Стоя с голяма чаша чай пред купища учебници и мисля : Накъде отиваме и ние? От еднакви по-еднакви, от слепи - по слепи, но и от умни по-умни и от виждащи по-виждащи. Мислите ми бушуват, а есето така си и стои, два реда един въз друг и толкоз. Не, училището не ме вълнува вече. Опитвам се да хвана всичките идеи и да ги затворя в клетка. Не става. Лутат се, тичат, блъскат се и бързат да излязат. Уви, май не става - написах слон, нарисувах кон, не изсвирих и един тон.

  Вече е два и половина, а Ботев все още не отлепя и тия два реда все така ме гледат кухо. Мислите ме полудяват, като гласове ми се явяват. Опитвам се история да пиша, но пак в римата навлиза.

   И три часа дойде. Чашата ми с ром е празна...чакай не беше ли чай, както и да е, главата вече ме боли, освен това много ми се спи.

- Есето пиши!

- Не, рисувай!

- Не, свири!

- Римите не забравяй, стихове повтаряй!

- Днешната младеж не струва!

- Екзистенцията те вълнува!

- Да се режеш недей!

- Алкохола остави!

- Цигари не пуши!

  Вече искам да крещя. Ха, звучи добре, става за ново писание...Не! Първо есето! И така "До моето първо либе" - супер, пак за любовта ще пиша, омръзна ми вече. Всички на философи се правим, обясняваме и пеем за любов, а какво е тя? Никой не знае. Ето пак в главата се завихрят, онези гласове гадни, прости не искам да ги слушам...

- Знам един вариант

  В него си талант

  Ножа ти хвани

  И врата си прережи

  Гласовете ти млъкни

  И вечен сън заспи

  Сърцето се обади... и то внимание иска - какво да се прави. Ето пак, в рими мисля. Май няма спасение. Ми добре, дай глупости да пиша, че поне да забавлявам хората... Кои хора, та аз съм сама, никой не ме иска - нищо, свикнах. И аз съм като другите и аз интернет за Тъмблър и Ю-Тюб ползвам, но този сайт взе да ми харесва, чувствам се добре, може пък и за художници такъв да направят - няма да е зле...пак рими

Пет часа минава. Трябва да заспя най-сетне. Лягам. Въртя се насам - натам...тревожи ме нещо. Да, миналото пак ме гони, а философът в мен иска да мисли...пак няма да се спи май. Ех, добре...