Билет за Рая
Билет за Рая
Вратата се отвори. Смъртта влезе, прокара ръка по прашните мебели и застана в центъра на стаята. Усмихна се на увехналите цветя и се вторачи в снимката на камината. Приближи се и я пое в кокалестите си ръце. Огледа лицата, бавно попивайки всяка извивка. Целуна това в средата и постави снимката на масата до увехналите цветя.
-
Харесва ти тази игра, нали? - прошепна и седна на ръба на леглото. Погали разпиляната коса по възглавницата. Уви един кичур около тънкия си пръст и помириса връхчетата. - Още миришеш на мен.
Стана и, обхождайки стаята, плъзна погледа си по рафтовете на библиотеката. Прокара пръсти по кориците на книгите, спирайки ги на една. Отвори я и зачете на глас.
„Смехът ти заглъхна сподавен. Бог беше щедър към теб и ти дари специалния си подарък. Окичи те с цветята на любовта, а ти ги постави във ваза. Показа ти лицето си, а ти го нарече Сатана. Ти беше дете на изгубеното време и вместо път избра дом, отвъд пурпурните детелини. Бог ти подари уханието на щастието, а ти го погреба с мечтите си. Той те избра да си гост на трапезата му, а ти предпочете да нахраниш страха. Бог извади сърцето си, за да топли гръдта ти, а...“
Скъса страницата и я постави в скръстените ръце на лежащия.
-
Бог ме изпрати да ти даря прошката му.
После, после остана само ароматът на цветя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Всички права запазени
