8.01.2017 г., 22:33 ч.  

Биляници (За конкурса) 

  Проза » Разкази
1890 2 15
8 мин за четене
БИЛЯНИЦИ
Ако някога Бог е създавал райски кътчета по земята, със сигурност е взел за модел точно този – на село Голешево. Скътано в диплите на Славянка планина под връх Али ботуш и подпряно от гордия Пирин. Красотата му не само се вижда, а се усеща със сърцето, като нежен полъх минава през душата, преобръща всичко наопаки вътре в нея и ако някой си е създал някакви еталони за красота, те отпадат моментално пред божествената гледка, която те покорява, омагьосва, и оставя безмълвен.
До село Голешево ни доведе един стръмен разбит път, малък автобус и голямата ни любов към поезията, по-точно: поезията на Яворов и неговия харамийски живот.
Целта ни е музеят на Яворов. Една малка каменна плевня, където се е разгорял неравния бой на четата с турски аскер. Тук Бог проявява най-височайшата милост и оставя живи двамата най-добри поети на България, Яворов и Вапцаров. Не съм се объркал. Никола Йонков, Бог ни го оставя задочно. В плевнята редом до Яворов се бие и баща му – Йонко Вапцаров.
Гледам от ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Стойков Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Това, без което не можем »

3 място

Предложения
: ??:??