Предизвикателство (Конкурс):

Това, без което не можем

Приключил
Детайли на предизвикателството
Категория Проза
Начало 1 януари 2017 г. в 0:00
Краен срок за участие 20 януари 2017 г. в 23:59
Край на гласуването 25 януари 2017 г. в 23:59
Максимален брой произведения от автор 1
Кой може да гласува Участниците
За колко произведения може да се гласува 1
Кога да се публикуват произведенията Веднага след одобрение
Класиране по Брой гласове

Класация
6 резултата
1 място (3 )

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така казваше мъжът ѝ, защото едно дете не можа да му роди, а той искаше синове. Едър, як, шкембелия, беше хала в работата и ненаситен на ядене и пиене. И на жени. Една да забременее, казваше ѝ, ще я прибера, ...
6.5K 39 79
2 място (1 )

Това, без което не можем (за конкурса)

Помръдна едва-едва. Ръцете го боляха. Всичко го болеше.
Дочу като в просъница:
- Излиза от комата! Господи, съвзема се!
Застена… Споменът изведнъж го връхлетя. Искаше му се да крещи, но нямаше сили.
- Слава Богу! Ще живее! – пак дочу през режещата болка, която раздираше цялото му тяло. ...
3.1K 6 11
3 място (1 )

Биляници (За конкурса)

БИЛЯНИЦИ
Ако някога Бог е създавал райски кътчета по земята, със сигурност е взел за модел точно този – на село Голешево. Скътано в диплите на Славянка планина под връх Али ботуш и подпряно от гордия Пирин. Красотата му не само се вижда, а се усеща със сърцето, като нежен полъх минава през душата, п ...
2.2K 2 15
4 място (1 )

Не мога без нея (за конкурса)

Очите на брадатия мъж фиксираха настойчиво момчето. В тях се четеше подозрение и дори лека заплаха.
– Как разбра за мен?
Момчето се размърда нервно в стола си, прокашля се и отвърна плахо:
– Един мой приятел ми каза.
– Кой? ...
1.8K 2 8
5 място (0 )

Кал и след калта (за конкурса 2.3.)

Пушеше в сянката на смърча пред черквата. Сам той беше като сянка. Мършав, с няколкодневна брада, с тъмни кръгове около очите. Войнишкият шинел висеше на гърба му неестествено широк. Притеснено пристъпяше от крак на крак и чакаше.
Камбаната възвести с един единствен звън края на службата. Жените, вс ...
2.2K 6 14
7 място (0 )

Наказана душа (за конкуpса 2.3)

Всеки бог обича чедата си и съди според постъпките им на земята…
Сбогувах се с татко, с мама – оставих ги там, под черната пръст, а зли хора къщата запалиха и дворът опустя… Нямах вече дом и място, нямах светлина…
Поех на път. Огледах се – оставих селото засмяно, уж нищичко не взех, само чантата пре ...
1.7K 1 4