2.12.2006 г., 15:24 ч.
Биография на Самотната Душа
760
0
1
2 мин за четене
Дата на раждане: неизвестна. Никой не се интересува от тази дата и логично - тя отдавна е забравена.Дори самата Душа отдавна не я приема като празник, а само като годишнина от началото на своите мъки, наричани от другите "живот".
Местожителство: слабичкото телце се помещава в сърцето на човек, чиито очи никога не се усмихват, а лицето му също отдавна е забравило що е то искрена усмивка, да не говорим за смях. Но затова пък добре познава сълзите... Най-лошата черта на този човек е, че не слуша Самотната Душа и по този начин сам се изтезава.
Умения: много успешно успява да разплаче "своя" човек, свивайки се силно, чувайки гласа на душата, в която е влюбена... разбира се, без да може да я види - тя вече е в сърцето на другия човек - толкова близо и все пак така далеч... отдавна отмина онова щастливо време, когато двете сърца бяха слети в едно и душите живееха, преливащи от щастие, непрестанно притиснати една до друга...
Но умее и да съждава усещането за летящи пеперудки в гърдите на човека, стига да е щастлива, което за съжаление се случва напоследък рядко...
Интереси: иска и се интересува само от едно нещо - щастието. Опитва се и по всякакъв начин се стреми към него. Но човекът сякаш все й пречи... или просто се преструва, че не знае какво трябва да прави?
И накрая, след излагането на тази биография (кратка, но разкриваща в общи линии личността на Самотната Душа) ето какво търси тя:
Търси човек, в чието сърце да заживее. Разбира се, има някои условия: човекът винаги и за всичко да се допитва до нея (а не все да слуша онзи глупак Разума), да се вслушва в съветите, които тя тихичко му нашепва и да не пренебрегва усещането, което тя предизвиква в гърдите му само заради някаква си криворазбрана гордост! В замяна на това Самотната Душа обещава безкрайно щастие и много, много, много усмивки! Защото когато тя е щастлива и човекът ще бъде щастлив!
Местожителство: слабичкото телце се помещава в сърцето на човек, чиито очи никога не се усмихват, а лицето му също отдавна е забравило що е то искрена усмивка, да не говорим за смях. Но затова пък добре познава сълзите... Най-лошата черта на този човек е, че не слуша Самотната Душа и по този начин сам се изтезава.
Умения: много успешно успява да разплаче "своя" човек, свивайки се силно, чувайки гласа на душата, в която е влюбена... разбира се, без да може да я види - тя вече е в сърцето на другия човек - толкова близо и все пак така далеч... отдавна отмина онова щастливо време, когато двете сърца бяха слети в едно и душите живееха, преливащи от щастие, непрестанно притиснати една до друга...
Но умее и да съждава усещането за летящи пеперудки в гърдите на човека, стига да е щастлива, което за съжаление се случва напоследък рядко...
Интереси: иска и се интересува само от едно нещо - щастието. Опитва се и по всякакъв начин се стреми към него. Но човекът сякаш все й пречи... или просто се преструва, че не знае какво трябва да прави?
И накрая, след излагането на тази биография (кратка, но разкриваща в общи линии личността на Самотната Душа) ето какво търси тя:
Търси човек, в чието сърце да заживее. Разбира се, има някои условия: човекът винаги и за всичко да се допитва до нея (а не все да слуша онзи глупак Разума), да се вслушва в съветите, които тя тихичко му нашепва и да не пренебрегва усещането, което тя предизвиква в гърдите му само заради някаква си криворазбрана гордост! В замяна на това Самотната Душа обещава безкрайно щастие и много, много, много усмивки! Защото когато тя е щастлива и човекът ще бъде щастлив!
© Ели Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
което, разбира се, никога няма да стане... браво, мила, страхотно описание...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
