В събота следобед, Славе Невестаро и Коцкар Коце пикаеха доволни на широката поляна в горния край на селото с бири в ръцете. В селото имаше събор. И тъкмо тогава изневиделица по пътеката към тях запъпли цяла тумба женища - стари, млади и девойки. Те отиваха до близкото манастирче за курбан чорба. Мъжете нямаше как да прекъснат това занимание потребно, та двамата се направиха на разсеяни. Засвирукаха си с уста.
Тайствено усмихнати, жените бавничко се заизнизваха покрай тях. Малко момиченце се спря до Невестаро и впери поглед в слабините му. Минутка по-късно то хукна и хвана една от жените за ръка.
- Мамо, мамо… Какво беше това нещо в гащите на чичо Славчо?
- Шшшт! Севде, тихо мама… Тихо! Това нещо се казва Благодат Божия. Вечер, щом те сложа да спиш, аз сядам на масата и чакам татко ти от кръчмата да се прибере и да се наяде. И докато го чакам, чакам, чакам а той все не се прибира... Тогава... Идва Божията Благодат!
Жената въздъхна, усмихна се , пристегна забрадката си и се обърна назад ...