4.06.2008 г., 7:36 ч.

Блейд: Шепоти 

  Проза » Фантастика и фентъзи
1023 0 3
4 мин за четене
Пролог

Кратък вик. Сноп от искри, издигащи се в нощното небе, които бавно паднаха на земята като умиращи звезди. После тишина. Вятър, заиграващ се с шепата пепел на мократа улица.
И една самотна фигура в черно, отдалечаваща се в мъглата.

***

Някога се бе наричал Ерик. Беше имал име... Ала никога не бе имал нормален живот. Дийкън Фрост - създанието, ухапало майка му, го беше превърнал в това, което беше. Получовек, обсебен от жажда за мъст. Надарен със силата на безсмъртните - за което си плащаше. Малко живи хора помнеха истинското му име - онези, които го бяха наричали Ерик, отдавна се бяха превърнали в пепел, също както в пепел се превръщаха вампирите, посечени от сребърното острие. Сега всичко се бе променило. Ерик се беше превърнал в Блейд. Доскоро външните хора не знаеха за съществуването му - или поне той така си мислеше. След като вампирите замесиха полицията и ФБР обаче, името му стана известно на онези, които не трябваше да го научават.
Потръпна вътрешно, докато крачеше по улицата. Помнеше онази нощ. Изстрелите. Обградилите го специални части. Дулата на оръжията... А после тътенът от експлозията - вещаещ за пореден път смърт. Смъртта на човека, когото бе приел като баща.
И тогава той направи нещо, което не беше правил досега - и което се закле да не повтаря. Пръстите му изпуснаха меча и той се остави да го отведат...
Тръсна глава в опит да прогони спомените. Някаква кола зави по улицата. Фаровете за миг осветиха черните очила на мъжа, после автомобилът отмина. Нещо капна на главата му. После още едно и още едно... Дъждовни капки. Една, две, три... сетне от беззвездното небе се изсипа същински порой. Дъждът не го притесняваше. Други мисли занимаваха съзнанието му.
Да, онази нощ му бе отнела скъп човек. И същата тази нощ го бе срещнала с други като него. "Нощните бойци". Ханибал и Абигейл - те бяха спасили живота му... а той не успя да опази останалите. Изглежда всеки от тях бе загубил по нещо в онази нощ.

***

Вратата се отвори с протяжно скърцане и той влезе вътре.
- Уби ли някой вампир тази нощ? - подхвърли Кинг без дори да откъсне поглед от екрана на монитора.
- Само заради това си заслужаваше - отвърна Блейд сухо. Свали якето си и го метна на облегалката на стола. После остави внимателно меча със сребърно острие на мястото му. Пистолетите глухо изтракаха, когато ги постави на рафта. - Къде е Абигейл?
- Взима си душ - с кисела физиономия отговори Кинг. - За пети път днес. Не мога да разбера как някой може да се къпе толкова често.
- Да, де, ти нали се къпеш веднъж на две години - изсумтя Блейд и тръгна към стълбището в дъното.
Кинг остана замислен за секунда. После вдигна глава:
- Това как трябва да го приемам?
Въпросът застигна Блейд по средата на стълбището, но той така и не отговори.

Първо

Толкова съм високо, че мога да чуя боговете,
но... боговете, боговете не ме чуват...

Nickelback, "Hero"


Едрият командос седеше в ъгъла и чистеше своя М-16. Стройният, очилат Джакс наблюдаваше дъжда и улицата. Наклони глава настрани и когато я изправи, вратът му изпука рязко.
Някъде отвън се чу приглушен рев на двигател.
- Идва - обади се Джакс.
Фаръл подпря автомата на стената и се изправи. На една от масите отсреща Том и Шейн продължаваха да играят карти.
Малко по-късно чуха стъпки отвън. Някой спря пред вратата и почука. Джакс отиде и отвори, пропускайки новодошлия.
Влезлият беше среден на ръст и с нормално телосложение, носеше дънки и тъмносиня тениска. В ръката си стискаше сребристо куфарче.
Фаръл кимна към куфарчето:
- Това ли е?
Новодошлият кимна и се запъти към продълговатата маса в центъра на помещението. Шейн и Том бяха прекъснали играта и стояха до нея.
Куфарчето беше оставено на нея и ключалките щракнаха. Мъжът вдигна капака и обърна куфарчето така, че всички да го видят.
Вътре бяха подредени общо двадесет стъклени епруветки, пълни с нещо сиво и прахообразно.
- Вампирска пепел - обясни новодошлият. - 100% чиста. На улицата двадесет грама от нея вървят за стотачка. Или повече.
- Хубаво - рече Фаръл, загледан в епруветките.
- Така, господа - поде мъжът с дънките. - Аз спазих моята част от уговорката. Време е вие да спазите вашата. Половин милион долара.
Фаръл кимна.
И преди новодошлият да успее да реагира, пистолетът на стоящия зад него Джакс изгърмя, куршумът проникна в тила му и пръсна костите.
Тялото остана за миг изправено, после се строполи на пода.
Настана миг тишина, после Фаръл плесна с ръце:
- Хайде, момчета, действайте! Нямаме много време.

***

Излязоха от сградата след двадесетина минути и се насочиха към тъмносиния закрит микробус. Фаръл носеше куфарчето. Натовариха се на буса и потеглиха в дъждовната нощ.
В колата, паркирала на отсрещната страна на улицата, Абигейл Уислър докосна леко микрофона, закрепен до ухото й.
- Добре, Блейд, време е да се размърдате.

(следва)

                                                                

© Владимир Ангелов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Само да вметна, че това е най-силната роля на Снайпс
    А продължението ще дойде скоро.
  • Гледах един-единствен път Блейд и Уесли Снайпс,ако не бъркам актьора, въобще не ми направи голямо впечатление. Но пък разказът ти е доволно интригуващ и ще чакам с интерес продължението му.
  • Харесва ми, добре се заиграваш с героите.
Предложения
: ??:??