Разказ от Генка Богданова
- Бог да те съди, кръвопиецо! И на този, и на другия свят покой да не намериш! Дано с тази кървава ръка, с която закла мъжа ми и остави децата ми сираци, сам да затвориш очите на най-милото си!
Докато изричаше тази клетва през потока от горчиви сълзи, Евгения потръпна неволно, стресната от смисъла на собствените си грозни думи, но в сърцето й, пламнало от болката, вледенено от страха и вкаменено от омразата към убиеца в този миг нямаше място нито за съжаление, нито чувство за вина. Още повече, че наглият мръсник стоеше срещу нея без капчица разкаяние и като я гледаше безсрамно право в очите, изсъска злобно:
- Господ! Бабини деветини! Тук аз съм бога, аз съм царя! Мъжът ти намери, каквото търсеше. Ще ми дави кучето неговия крастав овчарски пес, и то пред кръчмата ми, да ме прави за смях на цялото село! Знаеше ме, че кръвта ми кипва на часа като ме засегнат…И Никола подмина край разплаканата, почернена жена, прегърнала трупа на младия си мъж, вирнал нагло глава ...