15.12.2007 г., 23:38

Болката...

1.1K 0 6

                                               Болката

           

                 Болката е тази, която най-силно докосва душата ни.

                 Тя ни свързва със същността ни...

                 Кой ражда болката?

                 Може би истината... реалността...

                 Как чувстваме болката?

                Със сърцето си...

                То е инструментът с най-много струни, където Творецът свири.

                То е платното с най-красиви багри...

                Но защо болката оставя най-големите следи?

                Защо само истината и любовта може да ги заличи?

               ОТГОВОРИТЕ откриваш само, когато най-много те боли...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бен Ар Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • При мен донякъде е така, отговорите ги откривам когато най-много ме боли!
    Поздрави!
  • Болката се ражда от собствените ни разбити илюзии. Много и хубаво.
  • ОТГОВОРИТЕ откриваш само, когато най-много те боли...
    Напълно съм съгласна
  • Много докосват стиховете ти!Най-дълбокото в душата...
  • Много интерсни въпроси, които можеби почти всеки някога си е задавал! много ми хареса! Браво!!!

Избор на редактора

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...