8.10.2010 г., 15:12

Болката

755 0 1
1 мин за четене

И точно тогава всичко се срина... невярваща седях и гледах, а сълзите не спираха да се изсипват една след друга. Той, човекът, когото обичах толкова много, този, когото смятах за най-близък, точно той ме отблъсна. Не мога да опиша каква болка изпитах при думите му. Загубих го. И всичко се повтаря от онзи ден, всяка една дума и всяко едно действие. Той е един на милион, най-невероятното и положително същество, което бях срещала. Просто каза ''КРАЙ! До тук сме!'' и в този момент сякаш времето спря, моментът, в който той ми отне всичко. Сякаш не осъзнавах какво е станало, сякаш сънувах. Болката бе толкова огромна, че чак не я усещах. Чувах само звука на сърцето и една мъртва тишина, която бе толкова потискаща... Един мрак, който се появява без капчица светъл лъч... дори надеждата умря, надеждата, че това е нереално. От толкова време се моля да не рухна като човек, физически и психически. Толкова време измина, докато преодолях онзи ден. Сега отново съм сама и няма кой да ми помогне, няма кой да ме подкрепи, няма кой да ми каже ''всичко ще се оправи", а чувам само ''сама си го направи''. Има само четири стени, които стоят безмълвни в зловещата тишина. Няма кой да ме прегърне, да ме утеши. Отново се чудя каква бе грешката ми? Защо животът е изпълнен с толкова мъка и тъга? Защо все губя хората, които обичам и от които се нуждая със смешната причина, че просто ''омръзвам''.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Тучева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Добре дошла !!!
    Успяла си да излееш добре болката , но трябва да оставиш лъчите на светлите мисли и оптимизма да я пресушат докрай...Това което си изгубила е било само сянката на истинската любов,а тя не винаги идва когато искаме и очакваме...Впрегни тъгата и облечи в по-светли тонове музата си и пиши още...Успех!!!

Избор на редактора

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...