Боуговара

(Каш кая)

Приказен разказ (фентъзи новела) от Номад

Ако от птичи поглед съзреш реката,
дъхът ти ще спре!
Ще видиш как пресича гората,
предела как изопва - изглажда.
Как през нея се вие,
игриво приветства;
доволно напива...

Как на всяка бара - секунда се здържа,
дъхът ѝ замира!
Как своите нрави смирява,
импулс и щения обуздава
с камъкът флиртува...
Водата разрушава -
лесът покорява...

Река Витковица се образува от сливането на две реки, лявата река - Буйновска и по-кротката ѝ посестрима от дясно - Беличка река.

В най-горното си течение, река Витковица се вие в посока северозапад и е заета от високопланински ливади, на които людето им викат Софра дере – игралище на девите. След Софра дере, по долове се вие насам-натам, прави поредица от остри завои на ляво и дясно, и преди да излизе от Балкана рязко завива на югоизток, за да протече в дълбока и страховита каньоновидна долина наречена Джангър дефиле.

Непосредствено преди каньона Джангър дефиле се намира скално образувание със странното тугинско име Каш кая.

Беше си построил убежище точно на тази скала, насред реката, която се свързва с брега чрез една тясна скална вежда, от където и името - Каш кая, а отсрещния бряг – с турското име Кършияка...

Гората в Балкана го хранеше, а понякога впрягаше ѝ силата на реката за нуждите си…

Кога за риба 'оди или вода...

Плах’ навлегува у тая река.

Огле'да се зорко за врази.

От 'секъде го дебнат удели-

сакат сърце му да изкинат из гърди,

да му изпият 'сичките сили и кърви.

Дека на противнио бряг,

бе неговатa севда и враг...

На отсрещния, отвесен скалист бряг (прастаро скално образование от някогашното русло на реката) се намираше Урвич усое, обиталище на удели. Калето на Урвич усое бе разположено север-юг и запад-изток и бе достъпно само от северната страна . Три последователни крепостни стени преграждат достъпа от север, изток и запад, а от юг са високите отвесни скали –Урвич усое. Към стените са изградени крепостни кули, а на места е изрязана и скалната стена. Укрепителните съоръжения са разположени главно в северната част на крепостта, откъдето е най-уязвима. Урвич усое е двубазисно укрепление със сложна отбранителна система преграждащо долината на реката... ѝ е на един хвърлей на стрела от Каш кая.

Често се случваше, Боуговара Удел да му реди песени от някоя кула, от отсрещната страна на брега (кършияка):

Ай, можеш сянката ми да отнемеш,

ай, но за самовилите нъц’ не знаеш.

Ай, за самовилите удел наречници,

ай, на Боуговара воините самовили...

В огън слизат на земята -

ай, денем - по горите,

ай, нощем - по селата.

Удел значи - всичко знае.

Боугуара - времето предрича.

Самовилите са ви предтеча,

воини на светлината!

Воини спуснати от Бога!

После се провикваше пронизително, грозно от кулата си, за да го сплаши, че го мразеше за отнетата ѝ сянка. Защото това я поствяше в зависимост от него, но в същото време силно го желаееше... Той беше нейната изгора.

Окряйче не ѝ оставаше длъжен, веднъж я оставяше да словослови на воля, друг път ѝ отвръщаше с по някоя огнена стрела, понякога с шега или злъчна песен (като тази):

Самодивата те погубва

със огън те опустошава,

във земята те загробва -

само Бога те опрощава!

Самодивата те ограбва

със сила те подчинява,

със земята те поробва -

само вярата те защитава!...

Беше ѝ колил курбан, за да го научи на знаяти и да му предаде всичките си познания - така успя да и открадне сянката, с което си навлече гнева ѝ на людето ѝ на девите. За да се защити – използва цялото познание, което беше получил от Боуговара. Усторѝ си подходящо убежище. Каш кай бе най-доброто място. Откъснато на един ден конски ход от най-близкото селище (за доставка на хранителни припаси... евентулана помощ, но... едва ли) и естествено обградено от водна площ (във враждебна среда, водата е изключително важна... и за бягство). Отделено от околността – само с един възможен вход ѝ точно под носа на уделите, за да не ги изпуска от погледа си. Укреплението му беше сложно устроено съоръжение с всякакви капани и достатъчно количество оръжия и да устоява на вихрушки. А ѝ Каш кая все пак беше на един хвърлей на стрела от любимата му...

Всекидневна компания си правеха с Шаро (куче) верен другар с „четири очи“ - с две контрастни петна над веждите. Само те двамата, само Окрайче Яровит и Шаро в този край имаха способността да чуват девите, но не бяха напълно неуязвими от тях...

Изведнъж всичко се завъртя като във вортекс. Хора търчаха нагоре-надолу, малечки деца пищяха, майки ридаеха... Всичко му беше като в просъница. Чуваше очите на Боуговара, ръцете и нежно галеха наболата му брада, нещо мълвеше: ”...ще се съвещаваме... Змейово... всички деви-амазонки... оръжия...”:

Луди дивове,

пусти бесове.

Люта битка -

угар в кръвта.

Буйни мъже -

необуздани коне.

Силата,

смелостта,

смъртта -

жив е духа.

Духовно прозрение -

предсказано видение.

Буйни мъже -

необуздани коне.

-Днес не ни е ден за умиране!

Кипи кръвта на дедите...

Братя, битката ще е жестока,

ние носим кръв братска,

избрахме Змея,

в химни го възпяхме!

Братя, яхайте конете!

Да славим Змея

и царската корона!

Завинаги избрахме отечество -

рамо до рамо, око за око...

с Боуговара и Уделите.

Покорихме краините,

братя, осветлихме

севера, юга и запада,

да се предадем!?

Не, ще видим!

С братска клетва

в поход срещу света -

по меча огнен е кръвта.

Змейска е кръвта на царя.

Тръбач, тръби война!

В марш и настъпление!

Пролейте кръвта на враговете,

това е свещена война,

за Вера Змея, за короната!

И отново, както в прастари времена обучаваха дедите им – сега обучаваха народа на бран. Духът им сеподигна и песни се редяха:

Самодивата е бела и красива...

От домашна работа отбира...

Песни пее, хора извива...

С враговете ни врагува...

С другарите ни другарува...

Ранените със лекове лекува...

Куршуми лее, платно бели;

Билки бере, за здраве байе!...

Много курбан колеха, никой никого не закачаше. Хората прилежно се учеха, попива всяка дума на девите-воини на светлината. Те им се показаха и тепърва в битките щеха да се доказват, че ѝ те са человеци като тях, но с чест от Бога.

Възкръснаха от пепелта -

непокътнати от времето,

воини на Змея, воини на честта.

Противопоставянето е епично.

Стичат се хора - армия,

рицари на Вера Змея,

багатури от стомана -

накараха врага да кърви,

заставиха го на колене.

Отново и отново легендата

разказва за митични герои,

продължава историята

отново накичени със славата:

Дойдоха, видяха и победиха!

Багатури от стомана,

ризници от надежда.

Ще видим!

Врагът ще жертваме.

Болка вековна и падение.

Ще видим!

Врагът е разпнат!

Око за око в този живот...

Колелото на времето -

пиринчени чанове

Ще видим!

Мисъл остана в Окрайче:

„-Прави са само орлите!”

Ще видим!

Врагът е разпнат!

Око за око в този живот...

Дъждовна нощ -

воин невиновен и горд.

Ще видим!

Жертва е врагът.

Бога насочва съдбата.

Ще видим!

Врагът е разпнат!

Зъб за зъб в този живот...

От ерата на зараждането

родината е вечна.

Вървим с ехото от миналото -

отвъд нощта,

нека не оставаме в нея,

историята вечно се повтаря -

ще се издигнем от пепелта,

родината като звезда ще блесне

от пепелта ще се издигне...

Гинем, но се прераждаме...

Дали се борихе достатъчно!?

Белезите са нашето наследство

ще намерим обратния път,

песните на Девите ще ни го показват,

ще търсим това, което жадуваме -

от рода на Вера Змейовете сме.