- Не ме гледай така. И не смей да ми възразяваш. Знам, че не си съгласен по всички въпроси, които ти поставих, но първо ме изслушай.- Джоунс се прокашля и продължи.- Както казах, ние не сме братя. Това, че ни е родила една майка и сме от един баща, не ни прави братя... Непрекъснато ме набедяваш и при всеки удобен случай се опитваш да ми забиеш „нож в гърба”. Скара ме със годеницата ми, с майка ни, с баща ни. Гледаш да се облагодетелстваш от всяка една ситуация без да те е грижа за останалите. Ти си лицемер и егоист. Ще кажеш, че все пак сме братя, а аз ще кажа, че е така, но само по документи. Истинският брат не би бил такъв подлец като теб. За пример ще ти дам вълците, които татко застреля онзи ден в гората. - той се спря за малко, пое си въздух и продължи. - Предполагам, че ти е разказал за тях: единият се спуснал да защитава другия... Знам, че планираш да накараш татко да ти завещае всичко, а след това да го убиеш. Аз няма да допусна това да се случи. Най-накрая събрах смелост да ти кажа всичко това в очите, да ти кажа, че те презирам и ненавиждам. Няма да допусна да вършиш злодействата си тук. Това е краят. - Джоунс се усмихна на отражението си в огледалото и оправи яката на костюма си. - Знам, че ще отречеш, но не можеш да ми попречиш да те спра. - Беше репетирал това толкова много време... Щеше да извика брат си и когато останат насаме в дневната, да разиграе тази сцена. Беше преценил всичко: баща им щеше да ги чуе или някой от слугите. Щеше да кълне, да вика, да изиграе ролята си. Не можеше да спре да се усмихва. Щеше да набеди брат си и да му разкрие плана си пред него и другите, които слушаха... но с тази едничка подробност, че той - Джоунс, ще остане чист и никой няма да го обвини в убийството на скъпия му баща, бе се погрижил през годините да изглежда като любящ син. Ще заграби богатството, а брат му ще бъде тикнат в затвора. Подготвяше се за този момент от година насам и сега беше дошло подходящото време. Медицината не бе напреднала толкова, нито полицаите бяха толкова умни, а „тихата” отрова на змията щеше да свърши останалото. Черната Мамба, най-отровната змия в Африка... беше поръчал отрова от нея и естествено се беше погрижил да запуши устата на приносителя. Една капка от тази отрова в чашата на баща му и това ще бъде краят. Щеше да измие чашата и от отровата нямаше да има и спомен. Усмихна се отново, взе бастуна, който идеално допълваше визията му на изискан джентълмен, сложи цилиндъра на главата си и излезе.
Месец по-късно тялото на Джоунс лежеше на пода в дневната, а около него беше пълно с полицаи. Бе станала грешка. Бе предложил питието на баща си, но едно малко недоразумение и грешната чаша се оказа в неговата ръка...
~*~
© Катерина Лулф Всички права запазени