Тогава нищо не ни обясниха. Тъй и не разбрахме защо ни пращат на онези острови на хастара на географията. На онези обветрени скали, дето слънце не иска да ги погледне. Пиле не прехвръква над оная ми ти пустош. Там трещят само побеснели тътени и диви пороища.
Цял месец съм цамбуркал в ледените им локви. Цял месец съм се въргалял из калта им. Бял ден не съм видял. Как веднъж не се излъга да ни се покаже царят Слънце, как едничък лъч не напука свода, потъмнял като индиго! То и вкъщи времето е скръб, но такава тъмница и в манастирска изба няма!
И как обаче ни засилиха от щаба. Ще речеш не отивахме на война, ами да скиторим по лесни момичета. Изтъпанил се полковник Т. Смит, засукал мустак, оглежда целия полк. Зяпа ни както някакъв даскал на училищен изпит. Нагласил важен и плъзгав поглед, хладък коктейл от присмех и съжаление.
- Господа, Господа! - разпори въздуха Смит с продрания си от уискито глас. - Удари най-славният ви час! Трябва да защитите своята кралица и да дадете урок на онези на ...