Вече беше минало полунощ и бях задъхан, не можех да остана повече между четирите стени. Вървях по тъмните улици, докато вървях по пътя, дори звездите в небето сякаш се предадоха на тъмнината да ме удави.Сякаш призрак служеше на тъмнината.Тогава се замислих... Какво ме завлече в този мрак? Звукът на тихи писъци отекна в сърцето ми трябва ли да се бунтувам и да се съпротивлявам? Или трябва да се предам на този мрак?
© Tunç Devrim Всички права запазени