Бягство от кокошарника
Беше горещ следобед на село. Всички си почивахме. Баба и дядо на първия етаж на къщата бяха потънали в дълбок сън, а аз и братовчедка ми Мили, която е колкото мен, си говорихме на втория етаж за наши си работи. Историята, която ще ви разкажа, е случка с по-малката ми сестра Дари и с братовчед ми Слав (брат на Мили). Дари и Слав са горе-долу на една възраст (девет години) и, като се съберат, правят всевъзможни пакости. Така на първи април бяха сменили бурканчетата с кафе на баба и дядо. А баба и дядо пият съвсем различни кафета. Единият с много кофеин, а другият - без. Та щуротията, за която ще разкажа, е просто черешката на сладоледа.
Както казвах, всички си почивахме през горещия следобед. Само малките пакостници отсъстваха. Къде ли бяха? Според думите на Дари са играли със Слав на криеница около къщата. Да бе! Ето какво се е случило:
Докато малките пакостници са си играли, са решили да отидат при кокошките. Къщурката на кучето ни Мечо е на метър от вратата на кокошарника. Но точно в този момент верният ни пазач подремвал. Така че малките разбойници се промъкнали незабелязано до оградата на кокошарника.
- Хайде да целим кокошките с камъни! - възкликнал Слав, а Дари се съгласила и бомбандировката започнала! Горките кокошки! Сигурно са си помислили, че вали град. По едно време от съжаление Дари предложила:
- Слав, сигурно ги боли! Виж ги колко са невинни и сладки! По-добре да ги нахраним. - В първия момент Слав не се съгласил, но после си проминил мнението. И така, двамата започнали да събират листа, трева, клонки и да ги хвърлят през оградата. Та дори и картофи мятали!
- Свършихме си работата! - изтупал си ръцете Слав и се изпъчил гордо. Тъкмо се запътили да се прибират в къщата, когато панически Слав заекнал:
- Д-д-дари, не м-мога...
- Какво не можеш? - рекла Дари, но щом се обърнала разбрала какво става - Слав си беше закачил блузата на вратата на кокошарника.
- Чакай, ще те спася! - рекла геройски Дари и задърпала братовчед си за ръката. Мечо пък се събудил и започнал радостно да скача към натрапниците, с очи казващи:
- Хайде да си играем или ми носите нещо за ядене? - обаче веригата му бе твърде къса, за да ги достигне. Дари хем дърпала, хем се карала:
- Стига бе, Мечо! Не е сега моментът!
- А кога ще бъде? - погледнал жално Мечо. Слав пък с неговите си претенции:
- Леко, Дари! Внимавай да не скъсаш блузата, защото ми е любима!
С много мъки Слав бил освободен. Да! Но винаги има едно "но". Бравата на вратата се счупила! Нямало как да затворят кокошарника. Олеле, какво ще правят сега! Тогава Дари включила мозъка си на 300 оборота и взела един пирон, с който заместила бравата. Не виждам логика в това, но ето и резултатът. Точно двамата палавници да влезнат в къщата, когато Мечо започнал ожесточено да лае.
- Какво става? - Дари и Слав се върнали при кокошарника. Кокошките! Кокошките били излезли навън, а Мечо се борел с тях. Тогава аз и Мили чухме врявата и надникнахме през прозореца, за да разберем какво става. Видяхме как баба и дядо излизат сънени от къщата. Дари заекваше и се опитваше да накара Слав да се обърне, защото:
- Б-баба! - казваше тя. Когато и Слав се обърна, пред лицето му се беше изправил дядо с ядосана физиономия.
- А, кокошките! Как са успели да излязат? - Слав се направи на ударен и се усмихна нервно, а аз и Мили се смеехме на прозореца, защото подобна комедия не можеш да видиш всеки ден. С хиляди мъки баба и дядо прибраха бегълците в кокошарника, а след гонитбата се накараха хубаво на малките пакостници. Мечо пък се пльосна по корем, защото тези кокошки изцедиха и последните му сили. Единственото, което ни липсваше на нас с Мили, бяха пуканки и Кока-Кола.
© Y. Panda Всички права запазени