Всичко беше старателно планирано - от върха на коледната елха - нали той беше лидерът на играчките! Когато всички в къщата заспаха, плюшеното мече избута големият камион точно под елхата. И всички играчки по команда започнаха да се спускат по клоните и да влизат в каросерията. Гирляндите бяха паднали на дъното, за да им е меко на играчките. Когато се напълни догоре, на върха на купа тупна и върхът. Плюшената маймуна се залюля на дръжката на входната врата, тя се отвори и той потегли в нощта...
  Когато на сутринта децата от къщата разбраха какво е станало, много плакаха. После взеха ножици, лепило и боички. Измайсториха нови играчки и гирлянди от гланцови блокчета, станиол и картон. 
  
  ***
  
  Играчките щяха да се пръснат от вълнение! За първи път бяха на пътешествие. Беше им омръзнало да стоят затворени цяла година в една кутия. После един месец да висят по клоните на елхата. Е, да - ставаха част от семейството през това време. Празнуваха Коледа и Нова Година. Гледаха навън през прозорзите. После пак в кутията и така година след година. Искаха и те свят да видят. През нощите нямаше много за гледане. Тогава обикновено камионът си почиваше, а те спяха. Но през дните имаше! Никога преди не бяха били толкова щастливи! Пътуваха така дълго време. Но веднъж, през един мразовит ден, камионът поднесе на един заледен завой и се обърна. Играчките се разлетяха с викове на всички страни, пръснаха се на хиляди парченца и това беше техния край!...
  
  ***
  
  Едва ли има човек, който да не е жадувал през определени периоди от живота си за промяна. Но имал ли е ясна представа какво ще представлява тя?! Или е искал просто да избяга от определена ситуация или обстоятелства в живота си?! В такива случаи обикновено след време осъзнава, че е сменил един капан с друг!..."От трън, та на глог, та на по-висок!" Никой не бягал от хубавото. Не е точно така. Бягат тези, които не го оценят. И разбират за грешката си след време, когато вече или е прекалено късно да я поправят, или нямат смелост за това. Понеже глупостта и малодушието обикновено вървят ръка за ръка. Както се казва: " Изпуснал питомното, да гони дивото!..."
  Стремежът към промяна обикновено се олицетворява със жаждата за свобода. Но съществува ли абсолютната свобода наистина?! Ако не сме роби на работата си, сме роби на мързела си; ако не сме роби на битовизмите, сме роби на немарливостта; тези, които са се подчинявали безпрекословно на родителите си, или на единия от тях, в последствие обикновено попадат под властта на половинката си; ако не си прекалено суетен, си прекалено небрежен; ако не си пристрастен към социалния живот, си изключително саможив и така до края на Света...Може би намирането на баланс дава на човек чувството, че е осъществил някакъв контрол над живота си. А това води до усещането, че е открил някаква относителна свобода.
  Как можем да разберем дали промяната ще си струва?! Трябва или да сме много умни, решителни и прозорливи, или да имаме много голям късмет. А също и да умеем да си изиграем много добре картите. И много старателно да сме си написали домашното. Т. е. да сме се подготвили, да сме проучили нещата предварително в детайли; да пристъпваме към промяната с широко отворени очи и уши, а не като коне с капаци. Промяната на всяка цена ще ни донесе ли наистина промяна?! Или ще стане като в поговорката: " Преоблякал се Илия, погледнал се - пак в тия..." Защото ако сменим само мястото и хората, с които живеем, учим, работим, а ние си останем същите във всяко отношение; тогава промяната би ни донесла само разочарования и огорчения. В същото време - ако промяната настъпи в самите нас, тогава ще можем да бъдем щастливи и удовлетворени и без да ни се налага да сменяме средата.