ХУБАВА ЖЕНА

По улиците отдавна не вървяха хубави жени. Само понякога мъжете се обръщаха след някоя… Такава – нормална. Средна хубост, обикновени черти, видимо женска фигура…

Хубавите жени бяха по домовете. В дворци, вили, имения. При мъжете, които можеха да си позволят покупката на няколко перспективни момиченца, да им осигурят издръжка и обучение, да изтърпят времето, когато законът щеше да им позволи да ползват една от тях.

Е, ако разполагаха с излишни средства – можеше да имат и две, че и повече хубавици. Зависеше от кесията и активизиращите организма хапчета.

Важното беше нещата да се уредят по закона – не повече от една жена в населено място, подсигуряване на търсения от нея живот, застраховане на бъдещето на евентуалните деца…

А останалите мъже… Ония, които трябваше да ползват хапчетата против сън, подкрепящи силите за изкарване на насъщните консерви и витамини…

И там всичко беше узаконено – обмислено и гарантирано.

По правилата на найй-хубавия от всички възможни светове…

Хапчета за сън по избор – с тая или оная красавица от рекламните буклети…

По-истински от пържолите, направени от обработени насекоми.

Което е друга тема…

ЗАСТРАХОВАНЕ

Учените предупредиха – иде поредната планетарна катастрофа. Глобално затопляне или замразяване… Все едно – но глобално.

Което означава, че властите трябва да подготвят бъдещето на човечеството. А това става не с пари, а с много пари…

Икономистите изчислиха колко. За което им потрябва освобождаването на платното на най-дългата улица в световната столица. И, все пак – последните девет числа дописаха  върху един сал, закотвен до кея, където свършваше улицата.

Толкова пари нямаше дори най-богатият човек – собственикът на печатницата за суперевроамериканите, световната парична единица.

Затова беше проведена ярка кампания и с помощта на полицията и армията, гражданите доброволно започнаха да се застраховат срещу природните аномалии, които бяха предвидени…

А сетне задейства законът за вселенската гадост. И бедствието дойде. Най-напред нов ледников период, сетне ново глобално затопляне. Отначало Земята замръзна, природата се вцепени, а който нема късмет – оцеля. И посрещна засушаването…

Жега, сухота, ураганни ветрове, водата изчезна дълбоко в недрата на планетата, пресъхнаха дори облаците…

И дойде време световното правителство да се погрижи за оцелелите хора. Извадиха сметките, направиха отчет, раздадоха на всеки пропуснал Рая полагащите му се средства от предвидливото застраховане…

Компенсация…

Да се оправя сам нататък…

Абе, друго нещо си е умелото планиране и застраховане, нали?

ИДЕАЛНИЯТ СВЯТ

Замисли го още в детската градина. От недоволство и стремеж към съвършенството. Омръзна му да бъде заобиколен от всякакви хора – различни по характер, по интелект, по нрави, но… До един несъвършени…

А в сънищата си виждаше друг свят – на съвършеното човечество. Красиви и умни, добри и трудолюбиви, обични и обичащи хора…

И – макар и малък – но реши. Ще създаде нов свят. С нови хора. Различни от Божиите грешки. Съвършени хора – хората от представите му…

Години на учене, години на труд, години на открития и стремежи.

Накрая ,,спя. Разчисти планетата от незаслужаващите интереса му същества посредством бързодействаща болест. Е, поигра си два-три пъти с други зарази, накрая успя да улучи вируса и силата му.

После се зае с ландшафта, природата, биологическия и зооложически свят…

Стана планета – парк на изкуството и красотата…

Сини небеса, зелени поля, прекрасни гори, красиви реки и езера, мир, спокойствие, никакви хищници, никакви отровни гадове, никакви хора с лоши характери и изкривени нрави…

Живей си спокойно и…

И – какво?

Защото стана някак си скучно…

Не живот, а съществуване…

ПОБЕДИТЕЛИ

Войната завърши…

То нямаше и как да продължи – не останаха ни технически средства, ни оръжия, ни боеприпаси, ни войници…

Черна земя, ровове и трапища, където са били реките и езерата, тъмни петна на местата на горите, купчини непотребен никому /а и кому?/ боклук по местата, преди обозначени като градове…

Последните двама войници лежаха почти един до друг. Остатъци от маскировъчни облекла, полуразтопени каски, валящи се ръце и крака, угасващи очи, вперени с жадна стръв в близкия враг…

И едновременен стихващ вик:

 - Аз победих…

П.П.

Извинете, до петък - грип...