Вървя под тихия декемврийски ситен дъжд... Бъдни вечер е!

Разхождам се без цел, смисъл и посока... а и обичам да вали... 

За пръв път съм буквално сам...

Не, че предходни години не съм се чувствал така - на подредената трапеза, със съпруга и дете на масата за 20 -тина минути... Но тази вечер разбрах,

колко е тъжно да си сам, в душа... и реалност!

Вървя бавно... няма за къде да бързам - вече не бързам за никъде!

И се вглеждам в хората... Опитвам да предположа причината за присъствието им тази вечер на Главната...

Виждам забързани двойки, семейства с дете/деца - ясно е! Предвид техни си обстоятелства - сега се прибират към вкъщи.

Масовката са цигани!

Да ме прощава Етичната комисия и Цяла Европа...

но това не са роми - а, живи и доразвили се, точно мангалски ембриони... Тъжно е, че се самоопределят, в повечето случаи като турци!

Имам истински такива познати - е, различни са!

Те са по-праведни, по-верни и по-стойностни от нас!

Вървя вече половин час...

Направи ми впечатление млада жена.

Добре облечена, и определено носеща скъпи обувки...

Първо забелязване... на малката главна...

Слаба, среден ръст, хубаво тяло.

Капитонирано бордо яке, тъмни дънки, впити в краката...

Не бързаше, а и сякаш нямаше посока...

Вървейки паралелно - от поничките в Капана до пощата и обратно... Сякаш си имах другар!

Естествено, спазвах дистанция и вървях покрай витрините от другата страна... Но я усетих близка, някакси!

В момента, в който свали качулката и запали цигара и продължи бавно под дъжда, вече знаех -

не е циганка!

Последва обрат в посоката й пред Пощата... Отново тръгна по Главната и... я изгубих!

Беше влязла в един работещ Нон-стоп.

По кавалерски изчаках метри напред, на отсрещната страна...

Излезе с тъмна найлонова торбичка. По придобитата форма при носене - се обзалагам, че вътре имаше бутилка вино + нещо друго дребно.

Тръгнахме...

За недълго...

Момичето влезе в незнаен за мен Хостел на самата Главна.

Обръщайки се, да затвори вратата - вдигна очи и за пореден път погледите ни се срещнаха...

Аз продължих към колата...

В очите й разбрах, че ме е забелязала...

Не съм бил сам на Бъдни вечер, сякаш!

Защото ако не бе тя - ще трябваше да избирам от кои съм, на Главната на Бъдни вечер -

от мангалите, или самотниците...