Вървя под тихия декемврийски ситен дъжд... Бъдни вечер е!
Разхождам се без цел, смисъл и посока... а и обичам да вали...
За пръв път съм буквално сам...
Не, че предходни години не съм се чувствал така - на подредената трапеза, със съпруга и дете на масата за 20 -тина минути... Но тази вечер разбрах,
колко е тъжно да си сам, в душа... и реалност!
Вървя бавно... няма за къде да бързам - вече не бързам за никъде!
И се вглеждам в хората... Опитвам да предположа причината за присъствието им тази вечер на Главната...
Виждам забързани двойки, семейства с дете/деца - ясно е! Предвид техни си обстоятелства - сега се прибират към вкъщи.
Масовката са цигани!
Да ме прощава Етичната комисия и Цяла Европа...
но това не са роми - а, живи и доразвили се, точно мангалски ембриони... Тъжно е, че се самоопределят, в повечето случаи като турци!
Имам истински такива познати - е, различни са! ...