***

11.05.1975г.

Днес останах сама в тази стая, пуста е без тебе, пуста и тиха. Ни звук, ни шум, ни вик, ни плач, ни дума, ни крясък.  Без тебе е пусто, аз знам, щом отворя аз сутрин очи,  до тебе да се събуждам желая, ала те няма, пусто е без тебе. Седнах с пеньоара на клатещия се стол, загледах се в стаята: на стената има картина еднa, рамката ù е златисто кафява, цветовете - топли, а стаята - студена. Есента дойде, а от теб и вест не получих. Окапаха листата, слънцето се скри, вече не се виждаха предишните игри, когато бе топло, когато бе лято, ала днес в полунощ събудих се аз от сън, видение, от което разбрах, че от теб вест ще получа и ето денят дойде.  Отново на клатещия се стол Жасмин седна, обвита с одеяло пухкаво и меко, не можеше и полъх студен през него да влезе. Но ето, пощальонът позвъни на вратата, тя отвори старата дървена врата и поздрави пощальона, той ù подаде десет плика с писма и колет за нея, но какъв е този колет, че той ли ми го праща. Тя до камината се приближи, бавно проверяваше писмата, отново и отново, докато най-накрая не ги изгори, като ги хвърли в огъня, който бързо гореше и за секунди те се превърнаха в пепел.
 

Отново седна на стола, взе колета, махна панделата, отвори го бавно и вътре нямаше нищо, погледна още веднъж, тогава писмо тя забеляза. Заваля дъжд и си каза

- отново капките се стичат по прозореца ми и така е самотно без тебе, къде си ти - песента си тя не продължи, а писмото взе, колета на масата го постави и отвори писмото и бавно се зачете в картичката, която и бе оставил и посланието.

"Жасмин, днес денят ми беше скучен, защото ти не си до мен. Знаеш ли как искам, в този час ти да си тук, ела, моля те, чакам те,  ето изпращам ти билет за Маями, тука е много горещо, най-добре си вземи банския, който ти купих, ето го. А сега, само да знаеш какви вълни има, уау, страхотни са, затова вземай банския и хващай самолета за Маями, чакам те,  целувки :*:*:* ." И така тя взе плика, отвори го и отново имаше писмо "Здравей, отново пропуснах да ти кажа, колко пуст е светът без теб, на острова ела и ме прегърни, ела и ме докосни, ръка към тебе ще протегна и твоята бавно ще взема, ще сложа на пръстчето ти  малък пръстен с диаманти.

Колко пуст е без теб светът, колко пуст е, колко е самотен. Знаеш ли, вечер преди да заспя, излизам навън и на плажа аз отивам, и започвам да танцувам, лудо и диво, и не ме интересува какво  ще си помислят другите.  Колко е пуст светът без теб, танците са така бавни и скучни, искам тебе, искам тебе и само тебе. Всяка вечер, щом изляза, твоето име аз крещя и отново на пясъка сядам, аз твоето име изричам, искам да си тук, сега, в този момент. Дори и дъжд да завали, няма да ми попречи, да те намеря и да те прегърна."

Аз зная, аз зная колко е пуст светът, щом теб те няма. Толкова е тихо без тебе.  Вечер, щом лампите запалят, аз навън излизам и твоята песен пея, макар и кратка да е тя.

Твоето име не ми излиза от мислите, от главата.  Сядам отново пред екрана, нищо интересно няма и ето тази песен аз намерих. "Колко е пуст светът без теб, колко е самотна тази къща, щом не си до мен, пусто е, няма те. Дори и дъжд да завали, няма да ми попречи да бягам и да се намокря, дори и да се разболеем и двамата ще се лекуваме с нашите целувки. Колко е пуст светът без теб."

Жасмин стана от стола, отиде в стаята си и видя, че минава 11:00 и решава да си легне. Будилникът затиктака и удари седем и половина, както го бе настроила вечерта, отиде в банята, изми се. Направи си закуска, взе си документите и тогава на вратата се почука

- Идвам, секунда, кой ли е по това време, още рано е - щом отвори вратата, нямаше никой.  Забеляза колата, която той и бе купил.  Живот мой, любов моя, тука ли си, - когато отива да провери в гаража, намира тялото му проснато -  а, не, моля те, престани с тези шеги, знаеш ли как ме стресна - ала той не дишаше - шегуваш се, нали, шега е, нали, нали.

- Недей, мила, недей да плачеш, всичко свърши, мъките свършиха, ето ме, не ме ли виждаш.

- Да, виждам те, само когато затворя очи. А когато ги отворя сутрин, ми се искаше да не умираш, днес трябва да положа тялото ти в земята.

- И аз не искам да се разделяме,  тази вечер ще получиш отговор... някой почука на вратата.

- Тук ли си, сестричке?

- Да, тука съм, кажи.

- Време да тръгваме.

На погребението.

- Днес Бог прибра при себе си още една душа, която се мъчеше и той ни спести болката, днес полагаме неговото тяло в земята и нека духът му да отиде при Бог. Ако някой има да казва нещо, да го каже сега.

- Той беше до мене, сутрин, щом отворех очи, го гледах как спи, едната му ръка на възглавницата положена, а другата върху гърдите ми, зная, аз не ще те видя.  Но знай едно, че теб ще очаквам, тази вечер, в моя сън, направи го незабравим.

- Нека Господ се смили над душата му, амин.

 Макар да не се бяха видели, те усетиха това чувство, едно чувство, което не ги напусна и макар сама да е тя. Спи с негова снимка, в ръка, щом очи затвори, той е там при нея, в съня, и я чака.

- Добро утро любов моя.

- Кой ми говори?

- Аз.

- А, ти ли си бил, ела, мой любовнико, прегърни ме силно и ме люби страстно. И така тяхната история свършва.