24.04.2019 г., 9:45 ч.

Царски неволи 

  Проза » Приказки и произведения за деца
506 2 6
13 мин за четене

Някога, в стари времена, живеел един цар със своята царица, които имали трима сина. Синовете им били храбри, силни и непобедими воини. Били снажни и красиви момци. Когато момчетата станали на възраст за женене, царят ги извикал един ден при себе си и им казал:

        — Вече сме много стари и скоро ще умрем с майка ви. Преди това бихме желали да си

намерите добри съпруги и да живеете задружно и тримата тук в двореца.

        Синовете се замислили и после отговорили:

        — Щом това е волята ви - нека така да е! – и тръгнали да си търсят невести.

        Най-големият заложил на външността на жената и организирал бал. Наредил всички

красавици в царството да се нагиздят с най-хубавите си дрехи и дойдат да танцуват. Вторият

пожелал съпругата му да е сръчна и работлива и затова поръчал всички моми на възраст

между осемнадесет и двадесет и две години да изработят нещо лично и да го донесат в двореца. И която трогне сърцето му с майсторлъка си  - тя ще е негова невеста. Третият пожелал да усети красотата на жената, чрез вкуса й и затова поискал – тази, която реши да се кандидатира за съпруга, първо да му изпрати нещо сготвено лично от нея. Вярвал, че това, което тя сготви за него ще е от сърце и по този начин ще се разпознае истинската й същност.

        Така и започнали, но нито първият син си избрал невеста, нито вторият, нито третият. На

бала всички били нагиздени, като златни кокошки и танцували без никаква грация. Липсвали им маниери и нужните обноски.

        От изработените неща пък нито едно не се харесало на втория брат. Всички му изпращали кърпички с извезани инициали и нито една не проявила въображение и не изработила нещо оригинално.               

        Третият брат всеки ден получавал гозби в изобилие в красиви блюда, приготвени по

ориенталски начин, но нито едно от ястията не му се усладило.

        Наближил крайният срок, който им бил определен и царят ги извикал отново при себе си.

        — Виждам, че не можете да се справите с тази задача и няма да успеете да си

намерите подходящи жени.

        Те мълчали с наведени надолу глави.

        — Така е, татко! По-точно няма подходящи жени в царството.

        — Тогава тръгвайте по широкия свят и търсете!

        — Добре! -  съгласили се синовете.

Тримата братя и се приготвили за дълъг път и преди да тръгнат си стиснали ръцете.

        — Аз тръгвам на север.

        — А аз на юг – казал вторият

        Третият се чудел между изток и запад и накрая отсякъл:

        — Ще си завържа очите и ще тръгна наслуки.

        Бродели, обикаляли и нищо не харесали. След един месец се върнали при баща оклюмали

глави.

        — Като ги видял отдалеч старият цар – много се натъжил и легнал болен. Синовете го наобиколили.

        — Не искахме да те разочароваме, татко, но няма за нас подходящи невести и по тези места.

И започнали да му разказват патилата си и за живота по чуждите земи.

        Като минало малко време, владетелят се поуспокоил и се съгласил да изчака.

        — Може би, не им е дошло още времето за женене – мислел си той.

        Така минавали дни, месеци, години. Не издържал вече, затова ги извикал отново и им

казал:

        — Доста време ви чаках, затова реших всеки да посочи невестата си със своята ръка.

        Синовете се спогледали и вдигнали рамене.

        — Но как?

        — Вземете по едно копие и го хвърлете със завързани очи. Там, където падне копието, оттам ще си вземате невеста.

        — Но, ако случим на някоя грозна и зла!?

        — Това ще ви е късметът. Достатъчно дълго ви чаках да направите сами своя избор.

        Синовете излезли на двора. Завързали им очите, дали им в ръцете копията и ги оставили да ги хвърлят.       

        Първият забил своето копие дълбоко в земята в двора на църквата, където нямало мома за женене. Вторият изпратил копието си на дъното на реката. А третият хвърлил толкова  високо копието си, че никой не разбрал къде е.

        Като видял това, царят легнал болен и умрял от мъка. Царицата също го последвала след време. Двамата братя тръгнали да търсят късмета си по широкият свят. Останал да царува най-

големият, чието копие било забито дълбоко в земята...

       Един ден големият брат отишъл на лов. Неусетно се отделил от свитата си и се отклонил от пътя. Когато се огледал разбрал, че се намира на едно много затънтено място. Дълго се лутал , но не намерил пътя за връщане. Вече се свечерявало и не му оставало нищо друго, освен да преспи тук. Изведнъж отнякъде зазвучала чудно красива музика. Царският син се събудил и се огледал. Недалеч горели факли. Той станал и се запътил натам. Когато стигнал, разбрал, че се намира в непознато царство. Странно, никога досега не бе чувал за него.

В това царство царят и царицата имали три дъщери. Принцесите, освен че били от красиви по-красиви, били и много умни. Затова не се намирали кандидати за тях. Всички, които идвали да ги искат за жени били недостойни.  Трите царски дъщери имали свои тайни, които царят не успявал да разгадае. Нощем едната излизала, защото на сутринта пред покоите й имало винаги по един чифт скъсани пантофки. Другата пък на сутринта била с изподрани ръце, а третата с подпухнали очи. Царят недоумявал къде ходели дъщерите му и какво правят, затова поставял  слуги да пазят пред вратите им, но на сутринта никой от тях не можел да отговори какво е ставало през нощта.

        Когато големият брат чул за дъщерите му решил да поиска една за своя жена.

        — Имам три дъщери. Избери сии една и застани на пост вечерта пред покоите й. Ако успееш да ми отговориш къде ходи дъщеря ми нощем- ще ти я дам за жена.

        Принцът мислил, мислил и накрая се съгласил. Застанал на пост пред покоите на най-голямата царска дъщеря и зачакал. Като наближило полунощ се понесла една чудно красива музика. Някой свирел вътре, но кой не се знаело.Очите на принца леко по-леко се притваряли, когато той скочил изведнъж и напръскал лицето си с вода, за да не заспи. После отново застанал нащрек. Музиката продължила цяла нощ, дори дочувал стъпките от танца на принцесата. На сутринта видял как вратата се отворила и една грациозна женска ръка сложила пред прага чифт скъсани пантофки.

        След малко дошъл и царят:

        — Не си се справил принце! Виждам чифт скъсани пантофки.

        — Напротив, Царю успях да разбера какво прави принцесата нощем!

        — Нима!?

        — Принцесата не е излизала извън покоите си и цяла нощ е танцувала вътре. И за да те убедя - предлагам тази нощ да се скриеш отсреща и гледаш.

        — Добре! - съгласил се Царят, невярващ на чутото.

        Така и станало. Царят се уверил в истината и дълбоко се огорчил, че толкова лесно давал дъщеря си за женене.

        — Не мога да ти дам дъщеря си за жена, трябва да изпълниш и още едно условие.

        — Какво е то?

        — В царството има гора, пълна с живи храсти. Искам да ги изсечеш или изтръгнеш.

        — За колко време? - попитал принцът

        — Няма значение, важното е да ги махнеш!

        На другия ден принцът нарамил една коса на рамо и тръгнал. Преди това погледнал към прозореца на царската дъщеря и ахнал от изненада. Принцесата му се усмихнала успокоително и му помахала с ръка.

        Момъкът тръгнал. Вървял, вървял и накрая стигнал до гората. Извадил косата, наточил я и замахнал. Сякъл, сякъл почти цял ден и като се обърнал видял, че храстите отново пониквали зад гърба му и се размножавали.

        — Не ми харесва тази работа. Тук има някаква магия! - рекъл си той.

        После изведнъж му хрумнало да запали гората. Огънят лумнал изведнъж и засъскал наоколо. Храстите свистели под пламъците и се огъвали. Чували се сякаш човешки звуци, но накрая изчезвали.

        Върнал се момъкът доволен от свършеното и застанал пред Царя.

        — Изпълних всичко както беше заповядано.

        Царската дъщеря излязла от покоите си и пристъпила напред към принца.

        — Татко, трябва да изпълниш обещанието си! - казала тихо тя.

        На Царят не му оставало нищо друго, освен да се съгласи.

        И така царският син завел принцесата в своето царство и братята му ахнали от изненада. Проклятието над Царството им било разрушено.

        Вторият брат, който преди това бил тръгнал да търси късмета си също стигнал до омагьосаното Царство, само че минал от другата му страна през реката. Когато чул за царските дъщери застанал пред Царят и казал:

        — Дай ми една от дъщерите си за жена!

        — Ако успееш да разбереш къде ходи дъщеря ми нощем и защо са й изподрани ръцете - ще ти я дам за жена. - казал Царят.

        Царският син застанал на пост пред покоите на принцесата, но цяла нощ не чул никакъв звук. Уплашил се да не би да се е измъкнала през прозореца и решил да надникне какво става вътре. Какво било учудването му, като видял принцесата седнала на една малка масичка да бродила кърпи със златни и сребърни конци. Ръцете й били много сръчни и бързо извайвали красиви орнаменти.

        Царският син затворил безшумно вратата и седнал на прага. Сърцето му затуптяло от вълнение.

        На сутринта Царят дошъл при него и го побутнал:

        — Виждам, че не успя да се справиш със задачата си, затова си върви тихо и мирно по пътя.

        — Успях, Царю! - казал усмихнат принцът.

        — Но дъщеря  ми отново е с изподрани ръце!?

        — Дъщеря  ви не е излизала цяла нощ от тук. Тя бродираше вътре със златни и сребърни конци - кръшни шевици.

        — Не може да бъде!

        Тогава принцът влязъл вътре и му показал скритите й под възглавницата извезани платове.

        Царят отново се натъжил, че така лесно давал дъщеря си за женене, затова измислил още едно условие.

        — Какво е то? - попитал принцът.

        — В царството има там зад онази планина има една голяма река, която е пресъхнала. Искам да я отпушиш и тя да се напълни отново с вода.

        — Ако успея, ще ми дадеш ли дъщеря си за жена?

        — Ще остана само с една, но ще ти я дам!

        На сутринта царският син тръгнал, твърдо решен да се справи с искането му и да отведе втората принцеса у дома си. Преди да излезе от портите, дотичала царската дъщеря и му дала кошница с храна, завита с едно извезано платно. Сърцето на момъка се разтуптяло отново, като я видял.

        Така потеглил към планината. Дълго вървял и се изкачвал по стръмни пътеки, но щом пристигнал се заел да оглежда запустелите места. Вървял напред назад и се чудил какво е затлачило водата. Ударил с брадвата в един огромен дънер, който стоял неестествено на върха на планината, откъдето може би е извирала водата. Брадвата се счупила на десетки малки парченца, затова принцът грабнал лопатата и започнал да копае под корените. Копал така дни и нощи и чак на десетия ден отдолу започнала да блика вода.

        Когато се върнал в двореца, царят го попитал:

        — Е, готов ли си?

        — Да, Царю! -  отговорил принцът - Всеки момент коритото на реката ще се напълни. Имай търпение.

        — Добре - казал царят, - но не мога да ти дам дъщеря си за жена, докато не видя, че водата стигне чак дотук.

        Мъка свила сърцето на принца, не знаел какво да направи. Ала щом настъпила нощта, той се промъкнал в пещерата наблизо и я взривил. Ненадейно от там бликнала силна струя вода, която бързо започнала да залива всичко наоколо.       

Царството  било в опасност. Царят се уплашил и се скрил в кулата на двореца, а принцът грабнал царската дъщеря и я отвел със себе си.

        По средата на пътя тя се обърнала и рекла:

        — Какво ще стане със сестричката ми?! - заплакала тя.

        Когато пристигнал, всички се зарадвали, че виждат и вторият царски син с невеста. Започнали приготовления за двете сватби. Вторият брат, обаче вдигнал ръка и ги спрял:

        — Ще изчакаме и най-малкия си брат. Нека вдигнем трите сватби в един ден!

        — Тъй да бъде! - рекли царедворците и спрели временно подготовката.

        После той разказал за патилата си и за наводненото Царство. Не забравил да спомене и за останалата последна царска дъщеря, която е в опасност.

        Чул това най-малкият брат скочил на седлото на коня си и отпрашил в галоп да я спасява. През ум не му минавало мисълта за женене. Когато наближил го лъхнал аромат от вкусни гозби.

        — Боже, кое ли момиче готви така вкусно? След като спася принцесата ще тръгна да го

 търся!

        Нямало време за губене. Водата от планината прииждала на големи потоци и заливала всичко. Хората пищели и бягали на всички страни. Вратите на двореца били разтворени и всеки грабел и мъкнел по нещо, спасявайки се.

        Царският син пристъпил през прага и какво да види. Залите били празни, затова се отправил към кухнята откъдето идвала миризмата на вкусно сготвена храна.

        Не щеш ли пред него застанал един от придворните и му рекъл.

        — Всички бягат, а никой не се сеща да спаси принцесата, а тя приготвя храна за бедните!

        — Но, как е възможно царска дъщеря да има такова добро сърце!? - казал царският син и погледнал вътре. По средата на кухнята стояла изумителна красавица.

        Когато водата нахлувала вече с мощна сила в двореца, той не се двоумял вече и грабнал принцесата. Започнал да се катери с нея по скалите, носейки я на гръб.  Царската дъщеря плачела и се притискала до него. Орелът, който кръжал над тях пляскал с ръце и им показвал пътя.

        Минали доста дни и отникъде не се чувала вест за царския син. Изведнъж хората от неговото Царство го забелязали отдалеч. Царският син и принцесата вървели целите изподрани и окървавени, но хванати за ръце. Впуснали се хората да ги посрещнат.

        Така била доведена и третата булка в Царството. Още на другият ден вдигнали три сватби. Три дни поданиците яли, пили и се веселили.

        А омагьосаното Царство, откъдето дошли трите принцеси,  потънало и изчезнало завинаги.

© Светлана Тодорова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • За Patrizzia (Надежда Ангелова) : Не само децата, а и възрастните обичат приказки. Добре дошла!
    За NeliKaneva (Neli Kaneva): Зависи, дали го търсиш този късмет. Усмихни се, нали все-пак има щастлив край!
    За marco777 (Марко ): Право в десятката - направил си точния избор! Добре дошъл!
  • Интересна, забавна , поучителна приказка за деца.
    Ние големите ( благодарение на жизнения си опит) правим някои асоциации и приказката за нас изглежда по малко ... по-различен начин.
    Какво ги усуквам. Ще си кажа направо. Избирам готвачката. Това е !
    Поздрави за творбата !
  • Много хубава приказка! Не можеш да избягаш от късмета си, все накрая той те намира! Благодаря!
  • Хубава приказка.
  • Автора винаги предизвиква съчувствие към някои от героите. И в крайна сметка, читателя сам прави извода. Доброто винаги побеждава злото, нали?
Предложения
: ??:??