Casus improvisus

Сутринта рано в къщи нахлуха едни типове с качулки и ме арестуваха. Без много обяснения и без да реагират на протестите ми, те ме набутаха в един джип  пред очите  на поне десетина  ранобудни бабички от блока и   ме откараха в полицейското управление. Там ми беше обяснено, че срещу мен е повдигнато сериозно обвинение. На възмутените ми въпроси бе отговорено максимално лаконично: "Ти знаеш защо"... Там е работата, че не знаех и не можех да се досетя. Няколко часа по-късно ме отведоха при следователя и там ми бе връчено обвинението.

- Обвинен сте в системен сексуален тормоз - заяви той самодоволно. - Ищца е вероятно бившата ви секретарка.

Това изявление направо ме гръмна от упор  и аз се облещих. Проблемът беше такъв, че аз не съм имал никога нито бивша, нито настояща секретарка.Работата ми не се нуждаеше от подобни услуги. Споделих тези факти, но онзи само се усмихна и  подхвърли загадъчно:

- Хм, ще проверим това.

След това ме накара да се подпиша под показанията си  и толкова. Не ме пуснаха веднага, защото такова било прокурорското нареждане и любезно  ми обясниха, че се налага да остана още двадесет и четири часа. По закон.

Няма как, примирих се и зачаках. Щом е такъв законът, няма мърдане.  На следващия ден ме освободиха, но след няколко дена пак ме арестуваха.

- Заподозрян сте в системен сексуален тормоз - потвърди следователят.

Айде пак. Абе няма ли да мирясат най-после тези хора!

- А стига, бе !- ревнах аз като ранен динозавър. - Докога ще ме дъвчете за тези щуротии? Нали ви обясних миналия път, че нямам секретарка и никога не съм имал.

- Момент, момент - усмихна се снизходително следователят, сякаш искаше да каже: "Този път няма да ми се изплъзнеш, драги"- нали вие сте, господин Роки?

- Роки - трепнах аз и нещо ме жегна - да аз съм Роки, но това е просто литературен псевдоним и няма нищо общо със случая. Пиша някои неща в литературните сайтове на Интернет с този ник.

- Ето, виждате ли как нещата си идват на мястото. Значи Роки. Аха...

- Е, да, Роки. То и кучето ми е Роки и какво от това?

- Ами нищо особено. Ще ви прочета само част от свидетелско показание срещу вас, за да не се учудвате: "Онзи ден Роки пак нападна госпожица С. в градинката пред блока и искаше да я обладае. "Как ви изглежда това?

- Ха - шашнах се аз - ама вие сериозно ли се връзвате на тези дивотии? Нали беше уж секретарката ми, а сега и някаква си госпожица...

- Ще видим, ще видим - май доста похождения имате- сияеше следователят като затвори папката с досието - имаме и други показания на свидетели; ще разследваме целият случай, но ви обещавам, че няма да се отървете лесно. Засега няма да ви задържаме, но се налага да не напускате града в близките дни до насрочването на делото. Нали така, господин Роки?

И той ме избута любезно навън с все същата  очарователна усмивка, която недвусмислено изразяваше: "Няма да ми избягаш, приятелю. Спукана ти е работата."

Е това ме довърши. Всичко друго можех да очаквам от тази сбъркана държава:

Да ме обвинят в укриване  на данъци, въпреки че нямам бизнес и  лична собственост, да ме обвинят във фалшифициране на пари, въпреки , че изобщо нямам пари, да  ме обвинят в превишена скорост, въпреки  че нямам и не карам автомобил; могат да ме обвинят, че съм прелъстил и изоставил  прабабата на уелския принц колко му е, но баш  обвинение в сексуален тормоз на някоя си госпожица  С., дето хич не познавам, това не съм го и сънувал. Коя ли пък е тази незнайна  възлюбена; мъча се да си припомня физиономиите  на всички  по- симпатични госпожици от квартала, но нищо не ми просветва. Майната му!

Общо взето излизам често в градинката пред блока, за да поразходя кучето, но там се мотаят всякакви: и госпожици, и бабички, и  какви ли не щеш - някои с кучета, други  с внучета, трети  с гаджета; многообразието  е предостатъчно, но никак не се сещам за въпросната госпожица. Направо ме заинтригува и имах чувството, че като нищо мога да се влюбя. Общо взето започнаха  да ме отбягват, защото  си бях спечелил лоша слава: бабичките ме заобикаляха отдалеч и твърдяха, че съм прибирал разни отрепки в апартамента и сме правили  оргии и групов секс. Слуховете ставаха все по- страховити.

Наскоро след това  отново ме откараха  с белезници като  опасен  рецидивист и ме набутаха  в една килия в следственото.

Разбира се, отричах всичко, защото обвиненията  бяха хем абсурдни, хем смешни, въпреки че не можех да се смея, а повече се ядосвах; нищичко от това, което ми  вменяваха, не можех да проумея.

"Роки ли си?"

"Роки съм." 

" Познаваш ли  госпожица С.?"

"Не я познавам."

"Аха, значи отказваш да сътрудничиш."  

"Майната ви!"

Айде обратно в килията. Добре, че насрочиха бързо делото, иначе щях да побеснея от ядове. Ревях и псувах като каруцар - отначало съвсем нелитературно, но впоследствие се доошлайфах и псувните  ми  започнаха да звучат все по- поетично, дори ги римувах в някакъв все по - лиричен ямб и ако ме чуеха моите приятели от литературния сайт, щяха да се сбъркат с неограничените ми способности  да съчинявам поетични  и възвисени  псувни, към които като нищо могат да се прибавят и ноти  и да се изпеят така  че  Азис ряпа да яде. Нещо от фасона на:

                                " Мамицата ви красива

                                   ще направя аз щастлива"...

Съдът беше в пълен състав и публиката - също. Нямах представа колко много кибици може да събере едно такова шантаво дело. Освен от нашия блок, бяха дошли и от съседните, че и по нататък. Всички искаха да видят изверга, сексуалния маниак, който се нахвърля като шахън  на клетите госпожици.

Всички роднини: каки, баби, лелки, вуйни  и пр. Дори бившата ми съпруга се появи по едно време  и се кротна на първия ред  с някакво свирепо изражение на ядосан  булдог, сякаш искаше да ме сръфа, сдъвче и смели.

" На мен, значи, нявгаш все не можеше, все уморен беше, все зает, а сега си хукнал на госпожици да налиташ; ще ти дам аз на тебе едни госпожици! Ще ти дам един сексуален тормоз..."

Тук са адвокатите на ищцата, прокурорът, секретарките и пр. Но ищцата по някакви особени съображения липсва- чудя се коя е.

 Аз нямам адвокат; не ми и трябва. Достатъчно съм ядосан, за да ме ядосва и адвокатът. Пък и нямам с какво да му платя.

- Подсъдими, моля вашето име и презиме! - включва съдията и удря по бюрото.

- Радев Р. С.

- Радев, значи вие сте прословутият Роки?

- Аз съм прословутият Роки.

- Запознат сте с обвинението?

- Запознат съм с обвинението, но не съм запознат с потърпевшата. Все пак когато възнамеряваш да прави секс с някоя, трябва поне да си я виждал.

- Не се притеснявай, ще ти се изясни- обади се тържествуващо прокурорът и размаха една папка - ето ги доказателствата...

- Давам думата на обвинението - обяви съдията- по възможност по- кратко и най- главното.

- То е предостатъчно - отговори прокурорът. - Значи в продължение на няколко месеца обвиняемият Роки системно е тероризирал младата госпожица С с недвусмислени сексуални предложения, с което е нанесъл непоправими морални травми на последната. Дори си е служил с груби посегателства на публични места. Има множество свидетели и свидетелски показания, потвърждаващи последното. Вярно ли е това, господин Роки, ще отречете ли очевидните факти?

- Мамка му! - ревнах аз от гняв и обида като заклет еретик пред съда на инквизицията. - Ами дайте поне да я видим тази госпожица дали си заслужава тормоза!

- По- кротко! И това ще стане. Вие кажете вярно ли е или да викам свидетели?

- Викайте свидетелите, дайте да ги видим!...

- Аха, значи се заканвате и на свидетелите... Да влезе госпожа Петрова!

- Момент - намеси се съдията - какво е мнението на защитата? Къде е защитата?

- Не ми трябва защита, аз съм си защита - чакам да видя какви дървотии ще ми се сервират.

- Подсъдими, дръжте се прилично! - сряза ме съдията. - Намирате се пред български съд и отговаряте пред сериозно обвинение.

- Виждам, виждам, много сте сериозни...

- Да влезе свидетелката!

Свидетелката се появи моментално. Беше една заоблена лелка от квартала- някъде към стотина кила.  По цял ден седи на пейката  пред блока  и  знае всички клюки. Виждам я често и  в градинката с другите лелки.

- Госпожа Петрова, заклевате ли се да казвате само истината?

- Заклевам се.

- Какви са вашите впечатления от поведението на този Роки.

- А-а Роки ли? Ами хич не са добри - отговори лелката. - Много е темпераментен.

- Темпераментен? - лукаво подхвърли прокурорът. - Какво имате предвид, как се държи той с госпожица С. ?

- Ами като я видя, втурна се и я подгони към храстите.

- Подгони я? А тя ?

- Тя бягаше... Бягаше докато...

- Какво, какво?- скочих аз. - Абе, вие луди ли сте?!

- Подсъдими, седни! - прекъсна ме съдията. - Нямаш думата. Още един такъв ексцес и ще те пратя в карцера.

В същия момент се намеси и бившата ми съпруга- сърдита и страшна. Тя пристъпи освирепяла  към мен и в очите и святкаха мълнии.

- Значи така, а?! Подгони я, а тя бягаше... А мен...

- Госпожо, назад! Вие също нямате думата. Изведете я! Да дойдат квесторите!

Разгеле, квесторите дойдоха и изкараха навън разярената  бивша. Отърваха ме. Прочее, между другото ще спомена, че разводът  ни се състоя по нейно желание и мотивът беше, че не съм и обръщал достатъчно  внимание: "Значи, аз го чакам сама в леглото, студено ми е, а той..." и т.н. Няма да се впускам в подробности.

- Да влезе вторият свидетел! - обяви съдията.

- Вторият свидетел - госпожа Станка! - повтори прокурорът.

Въпросната госпожа цъфна незабавно.

"Заклевате ли се?... " и т. н.  Процедурата се повтори.

- Какво знаете по въпроса ? Какво видяхте в неделя привечер?

- Ами Роки я подгони и тя бягаше...

- А защо бягаше?

- Ами той е един такъв напорист...

- Напорист? Хм, интересна работа. Той трябва да е много любвеобилен този Роки.

- Любвеобилен е и...

- И какво?

- И много налита. Скача и ръмжи...

- Достатъчно - тържествуваше прокурорът. - Свидетелят е свободен. Няма какво друго да се добави. Става въпрос за една опасна хиперсексуалност, която трябва да бъде обуздана от закона. В края на краищата ние сме правова държава.

- Нека да дадем думата и на защитата- обади се съдията. - Няма защита. Подсъдими какво бихте казали в своя защита ? Имате ли възражения?

- Имам, разбира се - беснеех аз. - Вие как си я представяте тази работа? Да я подгоня там, из градинката, пред всички свидетели посред бял ден, да я настигна и да скоча върху нея като нерез. Това да не е свинка бе, господа? Или пък е някаква кучка?

- Виждате ли, виждате ли какъв е грубиян - изписка един истеричен гласец и пред мен се изправи зачервеното като месечинка от гняв лице на съседката Николинка - една доста емоционална стара мома, която все наднича през шпионката, когато се прибирам в къщи- и как само обижда моята малка Сузи! Кучка била... А тя е толкова ранима... И толкова нежно сърце има...

Побърках се. Коя ли пък е тази толкова ранима Сузи? Не познавам всичките и приятелки.

- Да влезе ищцата! - разпореди се съдията.

- Извикайте госпожица Сузи! - повтори прокурорът.

Публиката стана на крака и всички се вторачиха към вратата.  Аз също като шашав се взирах  и очаквах да видя някакво чудо- принцесата от приказките или нещо подобно. Ранимата госпожица Сузи...

Миг след това в залата влезе малко момиченце  на около десетина години - това беше едно съседско дете-  и носеше в ръцете си малка бяла болонка.

- Какво е това, какво е това куче в залата?! - кресна съдията. - Веднага вън!

- Но, ваше превъзходителство, това е моята госпожица Сузи - реагира с горчива тъга съседката Николинка- и тя много обича да бъде уважавана.

Забелязах как прокурорът се втрещи и получи някакъв нервен тик.

Съдията зяпна и няколко секунди не можеше да си затвори ченето.

- Ахааа - изрече накрая той бавно и разбиращо. - Госпожица Сузи. Малката болонка. Но тогава всъщност, обвинението придобива съвсем друг характер. Касае се за содомия или нещо от този род...

После още известно време той се взираше като лунатик  в болонката и  изведнъж изпищя   срещу мене с няколко октави над  петолинието:

- Подсъдими Роки, признаваш ли се за виновен?! Копеле такова, ще те размажа...

- Не, не е този Роки - обади се плахо момиченцето с болонката. - Това е чичо Ради. Онзи Роки е пуделът Роки. Той е един такъв - палав, а Сузи малко се е разгонила...

Р.