Заветната цел бе близо, усещаше го...
... Но Щен Вълк влезе в хола, където на пода пред камината Гар Ван и Ко Та Рак играеха някаква игра на дъска с пулове...
... Не само я усещаше, а и я подушваше, още малко оставаше и щеше да я види...
- Но, искаш ли...? - започна да го пита нещо котакът, обаче вълкът учтиво, но твърдо го прекъсна:
- Не, благодаря!
... Ето я! Фиксирал поглед в целта си, тръгна решително към нея...
- Но, дали ще...
- Благодаря, Гар Ван - прекъсна и нея Но Щен Вълк - Нека да е друг път!
... Ето я! Вече дори можеше да я пипне...
- Но... - започна пак Ко Та Рак, но Вълк отново го прекъсна:
- Лека нощ, приятели! - каза той, сложи тапите си за уши и с блажена въздишка се отпусна на огромната си пухена възглавница. Миг по-късно вече спеше.
... Целта е постигната... ...