И целият ми свят е в очите. Малък, красив свят, на пръв поглед нищожен, плитък, тесен за съществото ми. Но докато сме под дъжда двама с тебе стоя и те гледам с онзи поглед на малката наивница, която обича толкова безусловно и толкова силно, че нищо не е способно да я спре. Гледам те и все повече и повече се влюбвам в теб и пространството в очите ти става все по-широко, по-дълбоко, сякаш гледам залеза на брега на морето, толкова е красиво просто да държа чадъра и да те гледам. Капките вода, стичащи се по косата ми не са толкова студени, дори напротив. Обичам начина, по който ме наблюдаваш и леката усмивка, изгряваща на лицето ти, но колкото и да е незабележима, тя ме грее и топи студа от дъжда. Да, ти знаеш, бих дала и живота си за тебе, без да ме е грижа, че повече няма да почувствам целувките ти по хладното ми лице, топлината на тялото, когато съм се сгушила и търся стъкленици с любов дълбоко в очите ти. Готова съм да изпия стъклата, дори да са пълни с отрова. Не ме е страх от обичта ...