ЦЕЛУВКАТА
Времето беше спряло.
Те стояха под дъжда и се целуваха...
Зад тях, на пейката, децата от отсрещния блок мълчаливо се спогледаха, пошушнаха си нещо и се засмяха...
Един старец разхождаше по алеята палавата си болонка!
Земята тръпнеше в очакване на милувката на дъжда и жадно поглъщаше водните капки. Младата пролетна трева колебливо се поклащаше в танц със вечерния бриз...
Те стояха под дъжда...
Устните им се сливаха в едно, а телата им, допрени едно до друго, изгаряха в огнената жар на страстта...
Въздухът, наситен с аромата на разцъфналите дървета, изпълваше пространството около тях. Един слънчев лъч се опита да проникне през букета от дъждовни облаци, за да си вземе сбогом със отминаващия пролетен ден. Ласката му не достигна до Земята, но хората, които бързаха към домовете си в изкъпаната привечер, се усмихнаха и по лицата им бавно припълзя радостта и добротата...
Времето беше спряло....
А те стояха под дъжда и се целуваха...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дима Всички права запазени
