2.04.2007 г., 15:19

Цената на любовта

1.1K 0 1
1 мин за четене
...Тя стоеше там, сама и уличните лампи осветяваха пътя й. Но пътя накъде? Замисли се над песента - "не искам да тръгвам,не искам да оставам...". Наистина беше така, но най-ужасния момент в живота и отново се появи в ума й... Той не и каза нищо, той и обърна гръб... имаше ли смисъл да живее? Той беше над мечтите й, над живота й, той бе всичко за нея и сега тази мисъл я убиваше. Бавно тя събра сили и тръгна. Още няколко сълзи се отрониха от нежните й очи и замъглиха светлината на лампите. След няколко минути една лампа започна да мига, също като живота й, който бавно свършваше... това бе сърцето й, което бързо туптеше и с последни сили страдаше за любовта. "Да продължи ли все пак пътя си, да продължи ли живота си - без него? Щеше ли да събере сили за това?" - умът й се изпълни с всевъзможни въпроси, на които тя нямаше отговори... Но въпреки това не я спря и тя завървя още по-смело, с още по бързи крачки. Реши да побърза към самотата... към смъртта. Изведнъж по улицата с бясна скорост премина кола и тя намери отговора на всичките си въпроси. Запъти се бавно и решително към средата на платното и реши да изчака следващата кола, да застане на пътя й и да се спаси от страданието. Не знаеше, не беше сигурна дали е нужно да го прави, но вече беше късно... Колата се приближи с бясна скорост, светлините я заслепиха и за няколко секунди в ума й се появиха всичките спомени, всичките й мечти... всяка прегръдка, която бе получила от него, всяка целувка и всяко докосване, всяка мила дума... всяка надежда. И накрая в ума й се изясниха думите "край" и тя се успокои, и се остави... на смъртта. Колата я блъсна и тя нежно затвори сините си очи, заспа с усмивка на лицето си. На следващия ден всички нейни познати плачеха за нея, но най-тъжен от всички бе той... момчето на живота й, любовта й... Той знаеше колко държи тя на него и въпреки това не я спря, той я уби... Малка сълза се отрони от очите му и си проправи път по натъженото му лице...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Няма значение Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Смъртта не е решение.Той ще намери утеха в неия прегръдка и ще остане в нея да сутринта...И какво от това.че ще пази спомен за Нея...

Избор на редактора

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...