(За разлика от измислените приказки, тази не е с хепи енд…., защото е истинска)
Живееше (а може би все още живее) в самия централен край на селото, един мъж. Кое е селото ли? Това е без значение, всяко второ българско село. На около шейсет и нещо. Краят е централен, защото се намираше в края на улицата, минаваща през самия център на селото. В радиус от около две-три пресечки, нямаше нито една обитавана друга къща, та човечецът, дори и да живееше в центъра, си мислеше, че това е самият му край. Къщата, макар и голяма, строена преди много години да побира домочадието, сега стоеше материално пълна и бездушевно празна. Само на един хвърлей от къщата БЕШЕ училището. По настоящем сграда без врати и прозорци, тук-там и без керемиди, а на географските карти закачени в класните стаи, за да различиш къде е Америка, трябваше завидна доза фантазия – толкова бяха изгризани от мишките. Магазин в селото нямаше – защо му е магазин? Сякаш на единствения му обитател му е нужно друго освен хляб, малко сл ...