Събуди се от бясното туптене на сърцето си. Беше сънувала кошмар, който за момент я накара да загуби всякакво чувство за ориентация. Огледа се наоколо. До себе си видя мече, което и помогна да се върне в реалостта. Спомни си коя е. Казваше се Мария и беше само на 14 години. Затвори очи, опитвайки се да се успокои. Бе сънувала, че семейството и са обладани от зли сили. Всички (включително и болната и баба, която не можеше да става от леглото) излизаха вечер и избиваха жителите на градчето. Опита се да си припомни подробности от съня си. Беше и се припишало и отиде до тоалетната. Когато се връщаше от там погледна в огледалото, което висеше на стената в коридора. Изведнъж входната врата зад нея се отвори и влязоха те. Всички (дори и малкото и 5-годишно братче) бяха омазани с кръв. На лявата ръка на майка и зееше огромна рана. Тя се обърна към тях, а те и се нахвърлиха като глутница диви животни. Тогава се събуди с крясък. Добре, че беше само сън... но изглеждаше толкова реално. Още чуваше звука, който издаваха капките кръв, падайки на пода, както и примляскващите звуци, издавани от семейството и. Тя стана и дръпна завесите на прозореца си. В стаята и нахлуха лъчите на изгряващото слънце. Беше време за закуска и тя трябваше да слезе на първия етаж. Въпреки че не и се искаше да вижда семейството си точно сега. Кошмарът все още беше пресен в съзнанието и. Момиченцето се облече, пое дълбоко дъх, отвори вратата и се запъти към трапезарията на първия етаж. Там вече би трябвало да се е събрало цялото и семейство, за да закусват. След това тя трябваше да занесе храна на баба си, която лежеше в стаята си. Мария тръгна към трапезарията. Всичко около нея и се струваше различно. Къщата все едно беше оживяла. Докато слизаше по стъпалата, тя чуваше тропот на някакви малки крачета. Но в момента, в който спираше да върви, звукът изчезваше.Това, заедно със свистенето на вятъра, който все едно изпълняваше зловеща песен, я караше да спира на всяка крачка. Озърташе се около себе си, но наоколо нямаше нищо. Все пак успя да слезе на първия етаж. Тръгна към трапезарията, но внезапно се закова на място. Вратата на стаята, където беше баба и, зееше отворена. Момиченцето очакваше всеки момент старицата да изкочи от някъде, цялата оплескана с кръв... "Сигурно си въобразявам. Все пак това беше само сън" си каза Мария. Но някакво примитивно чувство я караше да бъде нащрек. Тя протегна ръка към дръжката на вратата, но не намери нищо. Погледна надолу и установи, че ръката и трепери неудържимо. Все пак успя да отвори някак си и влезе в стаята. Въздухът вонеше на гнилоч, а това я караше да настръхва. Мария погледна към леглото, където лежеше баба и. Както винаги старицата беше завита през глава и само движението на завивките подсказваше, че е още жива. "Ето, видя ли, няма нищо страшно" си каза Мария. Тя тръгна да излиза от стаята, когато чу шум зад гърба си. Обърна се и това, което видя, я накара да се ококори. Баба и се надигаше от леглото. Вярно, движението беше бавно (като на човек, който току-що се е събудил от дълъг сън), но за сметка на това изобщо не изглеждаше да е действие на тежко болен човек. В очите на баба и имаше стоманен отблясък, а в устата и се жълтееха изпочупени зъби. Мария понечи да извика, но не излезе никакъв звук. Точно като в някакъв ням филм. Все пак чувството и за самосъхранение успя да надделее над страха и я накара да действа. Момиченцето се обърна рязко и избяга в коридора като затръшна вратата зад гърба си. След това пребяга през трапезарията, без да обръща внимание, че няма никой и излезе в градината. Там беше се събрало цялото и семейство - баща и, който четеше сутрешния вестник, братчето и и майка и, която тъкмо сервираше закуската.
- Вие сте зли... тя е жива и иска да ме убие. - изкрещя момичето.
Всички я погледнаха с ледено спокойствие.
- За какво говориш? Кой иска да те убие? - попита майка и.
- Сънувах, че вие убивате хората от града. Като се събудих, влязох в стаята на баба и тя стана от леглото. Нали казвахте, че е тежко болна? Всички сте убийци - каза Мария.
Очите и шареха наоколо, за да намери начин да избяха. Краката и трепереха.
- Сънувала си кошмар - каза майка и и направи няколко крачки към нея.
- Не се приближавай! Покажи ми първо лявата си ръка. Имаше някаква рана в съня ми - каза Мария.
Сянка на уплаха премина по лицето на майка и в началото, но след това тя се усмихна.
- Но, разбира се... Ето виж, няма нищо - каза тя и вдигна ръкава на пеньоара си.
Там нямаше нищо. Момиченцето се поуспокои и тръгна към майка си. Тя я прегърна. Очите на майка и се присвиха от болка и тя с мъка успя да потисне треперенето на дясната си ръка, както и струйката кръв, която се процеди от там.
- Било е кошмар. Нищо лошо няма да ти се случи. Седни сега да закусваш.
Мария седна на масата и наведе глава към чинията си. За съжаление пропусна да види как баща и хвърля бегъл поглед към един от прозорците на къщата. Там стоеше баба и, която гледаше към тях.