13.11.2021 г., 18:05

Чакам те

711 2 7

Чакам те. Господи, колко много обичам да те чакам. Господи, a колко много обичам твоето пристигане. Обожавам метаморфозата в твоите очи. Как само за миг в уморено ти небе запалвам хиляди слънца... И пулса... колко бързо набира обороти. Не се страхувам за сърцата ни... В мига, в който се срещнат очите, ефирните ни тела са в енергийна дифузия. Линеарните ни енергийни потоци са многомерна Вселена.  Сърцата трептят с лекотата на резонанса в пулса на Вселената... с Енергията на Любовта... Как познах ли?!... Топло е, няма гравитация, бялата мъгла ни обръща, а вътре е синьо с виолетови отблясъци... Времето не спира, а се трансформира в истинската си енергийно-информационна същност няма днес, вчера, утре в "окото на бурята сме"... Господи, колко обичам да те чакам за да изпълвам твоята същност и да си тръгваш пълна и цяла, съвършено - бяла, свободна и чиста, високо-трептяща вибрация. Нищо лично, просто те обичам ... само! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Красотата ще спаси света" е завещал Достоевски ! От всякъде ни натякват , че красотата била субективно понятие , но рано или късно осъзнаваме , че красотата е в общуването с Гостод и то без думи! Благодаря г - н Станчев! Вашето мнение значи много за мен!
  • Доказателството, че човек не може без общуването с Господа дори то да е и без думи...
  • Благодаря Миночка за милият коментар! Привет Катя ! Харесва творбите ти! "Писанките" ми са такива, защото явно мисленето не ми се отдава много и пиша това , което чувствам! Не е много логично , но пък аз спинкам като бебе(доволен от това , което съм сътворил) !Искрена и отнасяща в радостта усмивка !
  • Миг, това ми напомня на някои твои коментари при мен /без любовната част/, които трудно схващам. Все пак се усеща, че са доброжелателни, а това, че е любовно. 😏 Поздрави! 🙂
  • Хубаво е Миг, браво!

Избор на редактора

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...