На всеки се е случвало, нали? Всеки поне веднъж е мислил да отреже вените си и да спре да се тревожи за всичко... При мен това се е случвало много пъти... Нека ви разкажа моята история, за да разберете... Да започна от името си, казвам се Александра и съм на 16. Животът ми е пълна каша... Живея с мама и брат ми в апартамент в Лондон. Баща ми ни напусна когато бях на 3. Не си спомням какъв е бил и макар че мама казва, че е пиел, ходел е по ку*ви и я е биел, аз съм изградила в ума си образ на един добър човек, който би дал всичко за мен. Много ми липсва... Може би заради липсата на мъж в живота ù или просто за развлечение, мама общува с много и всякакви мъже в интернет. Предполагам, ще ме разберете като ви кажа, че ревнувам и ми липсват старите дни, в които си споделяхме, гледахме телевизия до късно и играехме заедно, но това е минало. За нея сега най-важното е да седне на компютъра и да си пише с възлюбените ù. Брат ми е голям дразнител и когато не се заяжда с мен, мисли начини как да го прави. Нямам приятели, разчитам само на себе си, след като една нощ споделих всичките си тайни на най-добрата ми приятелка и на следващия ден всичко беше разпространено. Всички ми се подиграват и ме обиждат още от четвърти клас, защото страдах от тежко заболяване и качих няколко килограма. Но на мен не ми пука... за мен най-важното беше да се оправя, а не да приличам на някаква манекенка... Един ден осъзнах, че просто няма за какво да живея... За любовта на мама, за да ме дразни брат ми или заради подигравките, които се сипеха към мен всеки ден. Единственото нещо, което беше важно за мен, беше котаракът ми – Майкъл. Бях решила да сложа край на живота си, но имаше едно нещо, което исках да направя преди това... Една събота, която изглеждаше толкова обикновена, тръгнах към едно студио, студиото, където работеше баща ми, студиото, където нещата започнаха да се променят...

                                                                                                                   Следва продължение...