На всеки се е случвало, нали? Всеки поне веднъж е мислил да отреже вените си и да спре да се тревожи за всичко... При мен това се е случвало много пъти... Нека ви разкажа моята история, за да разберете... Да започна от името си, казвам се Александра и съм на 16. Животът ми е пълна каша... Живея с мама и брат ми в апартамент в Лондон. Баща ми ни напусна когато бях на 3. Не си спомням какъв е бил и макар че мама казва, че е пиел, ходел е по ку*ви и я е биел, аз съм изградила в ума си образ на един добър човек, който би дал всичко за мен. Много ми липсва... Може би заради липсата на мъж в живота ù или просто за развлечение, мама общува с много и всякакви мъже в интернет. Предполагам, ще ме разберете като ви кажа, че ревнувам и ми липсват старите дни, в които си споделяхме, гледахме телевизия до късно и играехме заедно, но това е минало. За нея сега най-важното е да седне на компютъра и да си пише с възлюбените ù. Брат ми е голям дразнител и когато не се заяжда с мен, мисли начини как да г ...