Чепатини
6 мин за четене
Невестите бързаха да сколасат, че ей - обяд наближаваше. Свекървата следеше хлябът да бъде изпечен както трябва и да не се слага в яденето начупен ориз, а само цял. Трепереше тя пред мъжа си, щото той все намираше за какво да се скара.
Както винаги, точно под час, жените наредиха софрата и зачакаха мъжете и дечурлигата да заемат местата си. Първи седна чорбаджи Койчо - на него се полагаше най-широкият миндерлък, срещу вратнята, та всичко оттам да вижда. Поиска да му покажат изпечения хляб. Хвана здраво самуна, стисна го с две ръце, сетне го остави и зачака да придобие предишната си форма. Хлябът си остана смачкан. Тогава пожела да му сипят една паница с ориз. Най-младата невеста - Руска се казваше, побърза да му поднесе яденето, а той го забърка усилено, сякаш скрита пара търсеше в него. Рече: - Пак сте сложили в манджата и счупен ориз, гиди скръндзи такива! После стана, отвори джама и изхвърли на двора и хляба, и ориза. - Що тъй, бре Койчо? Грехота е това! Ами сега какво ще ядем? Я виж - децата са гладни! - уплашено свекървата посочи внучетата, които вече бяха заели местата си край софрата. - Ще ядат като майките им се научат да готвят! - наежи се старецът, бутна благоверната си, що му се беше изпречила на пътя и излезе в градината. Другите от домочадието пиха по една студена вода и го последваха, че работа ги чакаше. Елена - достолепната му жена, след като се сопна на снахите си Нанка и Руска, че не са я послушали и пак са смесили целия със счупения ориз и не са допекли хляба, им даде заръки що и как да сготвят за вечеря, а сетне излезе да дири мъжа си - хем да му помогне, хем, тайничко от другите, да го посмъмри и умилостиви. Вкъщи от него по-голям не трябваше да има, ама кога останеха сал двамина, можеше и да му се поскара. Намери го на голямата ливада. Изнасяше сено и го товареше на една каруца. Тъкмо наближи и ей ти насреща съседски Ламбри - нахалникът пак през Койчевата земя минаваше и нарочно всичко тъпчеше. Видя как мъжът й се изпречи на пътя на поразника и двамата взеха да се карат. Ламбри извади нож от пояса си и тръгна срещу Койчо. Ами сега - що да прави сама жена? Баба Елена се заоглежда и късмет извади, че наблизо стърчеше един сарък. Грабна го тя, а след туй се нахвърли срещу Ламбри и успя с дървото да избие ножа от ръката му. Той не очакваше нападение от жена. Почуди се и удари на бяг, ама старицата като го погна, че чак до дерето го гони. Там - на тясното, го приклещи между едни храсталаци и започна да налага гърбината му. Толкова се бе разярила, че не си знаеше силата. Добре, че дядо Койчо навреме дотича и завика: - Стой, ма Елено! Ще убиеш чиляка! Той деца има - ще ги оставиш горкинките без баща! - А ти деца нямаш ли, бре? - отвърна булката му и продължи да налага съседа. Тогава дядото я заплаши: - Пусни саръка, щото вкъщи бой от мене ще ядеш! Старецът бе сух и дребничък, а баба Елена - едра и кокалеста, та тази заплаха по-скоро предизвикваше смях, ама за учудване на Ламбри, жената хвърли саръка и се озъби: - Оттук-нататък само по пътеката да минаваш и да не съм те видяла в чуждо да влизаш, а я посмееш на мъжа ми да се опълчиш, като паяк ще те размажа! Ламбри се сви под храстите и когато съседите му се успокоиха и си продължиха работата, той напръсти се добра до пътеката и запристъпва внимателно, като гледаше и на сантиметър да не кривва встрани. Няколко каруци със сено прекараха старците и къде привечер си се прибраха у дома. От вратата ги посрещнаха с врява. Руска се караше на синчето си - на първолака Иванчо, че не може слято да прочете думата «преплита» и една нищо и никаква скороговорка като хората не може да каже. Виждайки баба си, детето право под широките й фустанели се мушна - я там да го хване майка му де! Ама сестричката му - Руменка, отнякъде докопа кръклъзите за стригане на овце - с тях кръцна бабините си поли и ги разпори, за едното чудо, чак над коляното й. Немирницата заподозря какво я чака и докато старицата да се усети, избяга в градината и тайно се покачи на най-високото дърво. Там се притаи между шумака и задебна. Обаче Иванчо не успя да се измъкне и бая бой от баба си отнесе. Не си поплюваше тя - както с едната ръка го държеше през кръста, с другата грабна машата от печката и здраво го забъхти по задницата. - Шамарите са орташки бой, та затуй, сине майчин, като не слушаш, машата ще търпиш! - викаше тя и го налагаше докато се умори. Най-сетне го пусна и заедно със снахите, ни лук яла, ни лук мирисала, занарежда по трапезата посудата и сякаш не забелязваше, че фустанелите са над колената й. Дядо Койчо пак стисна хлябът, ама този път остана доволен, щото самунът бързо си зае надутата форма. Жените не посмяха да рискуват отново с оризова манджа, а бяха сготвили бобец за вечеря. Той го поопита, примигна с очи и отсече, че яденето вече е за пред хора. Тогава цялото домочадие, без малката Руменка, се нареди край софрата. Само дето Иванчо не искаше да седне, та дядо му се сопна и нареди да се не лигави, а да се настани прилично на стола. Тогаз Руска дръпна детето си настрани и му смъкна панталонките. Задничето му бе цялото на сини райета след бабиния бой с машата. Намуси се майка му, ама не смееше да се обади и чедото си да защити. Баба Елена се сети що става и рече: - Тоя мискинин не е гладен. Я да върви да ляга! Тъкмо Иванчо се мъчеше да заспи и да не чува повече къркорещото си коремче, а и болките в задните си части да спре да усеща, когато баба му влезе в стаята с паница боб и с един краещник хляб. - Ха, хапни си, баби и с лошо да ме не запомняш! Строга съм си аз, ама съм и справедлива! Внучето хапна, що хапна и задряма, а баба му излезе на двора да дири Руменка. Тя на най-високото дърво се беше покатерила и си траеше, колкото и старицата да викаше. Когато се показа и дядо Койчо, немирницата бая се поомисли дали да не се покаже. Изсули се от клонаците чак когато майка й излезе разплакана на двора и като луда се защура да я търси. Баба Елена, като видя внучката си жива и здрава, се засмя до уши. Ядът й отдавна бе отминал. Тя, с благост в гласа, рече: - Майка ти утре нова фустанела ще ми ушие, баби, затуй не бери грижа, а си се прибери, че да хапнеш и да лягаш да спиш! Тъй, най-подир цялото домочадие се прибра вкъщи, успокои се и заспа. Ее, Руска се повъртя повече в леглото - наум тя дълго се моли за своите си люде, защото много й се искаше на другия ден те да се събудят по-малко чепати.Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Танчева Всички права запазени
