Невестите бързаха да сколасат, че ей - обяд наближаваше. Свекървата следеше хлябът да бъде изпечен както трябва и да не се слага в яденето начупен ориз, а само цял. Трепереше тя пред мъжа си, щото той все намираше за какво да се скара.
Както винаги, точно под час, жените наредиха софрата и зачакаха мъжете и дечурлигата да заемат местата си. Първи седна чорбаджи Койчо - на него се полагаше най-широкият миндерлък, срещу вратнята, та всичко оттам да вижда. Поиска да му покажат изпечения хляб. Хвана здраво самуна, стисна го с две ръце, сетне го остави и зачака да придобие предишната си форма. Хлябът си остана смачкан. Тогава пожела да му сипят една паница с ориз. Най-младата невеста - Руска се казваше, побърза да му поднесе яденето, а той го забърка усилено, сякаш скрита пара търсеше в него. Рече:
- Пак сте сложили в манджата и счупен ориз, гиди скръндзи такива!
После стана, отвори джама и изхвърли на двора и хляба, и ориза.
- Що тъй, бре Койчо? Грехота е това! Ами сега какво ще ядем? Я ви ...