Черният ангел…
Глава 2
Трябваха ми не секунди, а часове, за да анализирам това изречение. Звучеше толкова абсурдно, че не знаех точно в кой момент ще избухна в смях или гняв, че ми се подиграва по този… как да го нарека... безочлив начин може би? Това загадка ли трябваше да е?! Ох, не можех да разсъждавам трезво до този изумителен тестостеронов екземпляр.
- Господин Ръш.- започнах спокойно аз. - Искам да се извиня за повредата върху вашия автомобил и да Ви уверя, че ще поема пълна отговорност за случилото се. Ще Ви дам координатите си, за да се свържете с мен и да уредим въпроса. – предчувствах ,че това никак няма да е лесно, но бръкнах в задния джоб на безсрамно късите ми панталонки и извадих тефтерчето и химикалката си, с които взимах поръчките от втората си работа – като сервитьорка в кънтри клуб. Надрасках номера си и му го връчих. – Заповядайте.
Той не взе листчето. Усмихна се и това действие почти ме парализира. Сложи ръце на кръста си и по този начин не изглеждаше неустоим, а на ...