Черният ангел…

Глава 2

Трябваха ми не секунди, а часове, за да анализирам това изречение. Звучеше толкова абсурдно, че не знаех точно в кой момент ще избухна в смях или гняв, че ми се подиграва по този… как да го нарека... безочлив начин може би? Това загадка ли трябваше да е?! Ох, не можех да разсъждавам трезво до този изумителен тестостеронов екземпляр.

- Господин Ръш.- започнах спокойно аз. - Искам да се извиня за повредата върху вашия автомобил и да Ви уверя, че ще поема пълна отговорност за случилото се. Ще Ви дам координатите си, за да се свържете с мен и да уредим въпроса. – предчувствах ,че това никак няма да е лесно, но бръкнах в задния джоб на безсрамно късите ми панталонки и извадих тефтерчето и химикалката си, с които взимах поръчките от втората си работа – като сервитьорка в кънтри клуб. Надрасках номера си и му го връчих. – Заповядайте.

Той не взе листчето. Усмихна се и това действие почти ме парализира. Сложи ръце на кръста си и по този начин не изглеждаше неустоим, а направо божествен. Ако не започна да говоря, мозъкът ми щеше да откаже съвсем. Поех си въздух по възможно най-безшумния начин в тази ситуация.

- Господин Ръш, наистина бързам и се опитвам да уредя въпроса цивилизовано. - настоях, или поне се опитвах.

Той протегна ръка с грациозно движение и взе бележката. Готово. Това беше. Обърнах се и тръгнах към сградата на училището. Докато вървях и нямах визуален контакт с Господин Божествен, се ядосах заради начина, по който ми въздейства. Това не беше нормално! Не че имах богат опит в подобни неща, но твърдо бях убедена, че такова нещо не е нормално. Риа ме чакаше отпред и кършеше ръце. Навик, който бе придобила с годините и който познавах отлично!

- Риа? Повика ли госпожа Тес? – дали се притесняваше, че щях да разговарям с учителката ù?

- Ана, имаш ли представа кой е този човек? – каза тя и кимна към паркинга.

- А той има ли представа аз коя съм?! – сопнах се аз. – Хайде, стига. Нека да влизаме, за да поговоря с госпожа Тес, защото ме чака дълъг път на обратно.

- Ана!

- Хайде.

Наистина нямах никакво намерение да разбирам какъв беше този мъж. Инстинктът ми крещеше да бягам далеч. Разбира се, външният вид и магнетизмът, които се излъчваха от него, бяха феноменални. И аз не съм от желязо. Някакво малко гласче ми подсказа, че отново ще се засека с него, тъй като трябваше да платя ремонта на колата му. Дявол да го вземе! Кой знае колко щеше да ми коства това. Всеки долар беше ценен за мен, а сега се налагаше да дам парите си, изкарани с тежък труд, на човек, който очевидно ги има в изобилие.

- Добре ли си? – попита ме Риа, преди да влезем в кабинета на учителката Джоана Тес. – Съвсем си побеляла! Лошо ли ти е?

Как да кажа на сестра си, че съм ужасена от факта, че ще се наложи да направя и невъзможното да платя за проклетата щета. Изумена съм, че чак сега се сетих за това.

- Добре съм. Ти изчакай тук. – казах аз.

Кабинетът на Джоана Тес бе обзаведен със скъпи старинни мебели, които предразполагаха посетителите. Самата тя приличаше много на Гладис, икономката на семейство Райли, но характерът ù бе много приятен и определено нямаше много общи черти с Робокоп. Тя бе ментор на сестра ми.

- Анабел Брайтън. Очаквах Ви. Предполагам, че сте довели Риа.

- Да. Тя е отвън.

Аз и Тес се настанихме на канапето, близо до прозореца. Тя се усмихна и инстинктът ми подсказа, че има нещо не особено приятно, което се колебае да ми съобщи.

- Как се справя Риа?

- О, тя е прекрасна. Оценките ù са безупречни. Поведението също.

- Какво Ви тревожи?

- Връзката ù с Нейтън Райли.

- По какъв начин сте обезпокоена за нея? – не исках да ù показвам колко много всъщност се тревожех.- Това не е ли нещо нормално при двама души на тяхната възраст? Има ли нещо, с което не съм запозната?

- Нейтън Райли е под опеката на Мейсън Ръш. - каза тя.

Мейсън Ръш. Това има изкънтя в главата ми като катедрална камбана на Великден. Чудя се, щом това име тревожи госпожа Тес и Риа, спомняйки си погледа ù на паркинга, явно има нещо, което би следвало доста да ме обезпокои. Започнаха да ме побиват тръпки.

- И? Какво от това? Извинете ме, но наистина нямам времето и желанието да се запознавам с житието на хора от подобни кръгове. Обяснете ми какво се случва.

Тя си пое дъх и взе ръцете ми в своите. Какво ставаше, по дяволите?! Усмихна се, но очите ù не се смееха.

- Ще говоря направо, ако ми позволите. – кимнах и тя продължи.- Мейсън Ръш е неприлично богат и опасен мъж за своята възраст. Той е само на двадесет и  девет години и е изключително амбициозен и безскрупулен човек. Разполага с такава власт, че дори и политиците се съобразяват с него.

- Това е много хубаво. Радвам се за него. – бързо казах, тъй като това не ме впечатляваше особено, но очевидно изстреляният от мен отговор я озадачи.

- Семейство Райли притежават компания, която Ръш ще придобие в близкото бъдеще,  но само при условие, че вземе под крилото си Нейтън и го превърне в бизнесмен като самия него. Това, разбира се, е обществена тайна. Проблемът е, че Ръш държи много изкъсо Нейтън и никак не одобрява връзката му с Риа.

- Искате да кажете, че трябва да ходим на пръсти около този човек?

- Ако господин Ръш прецени, Риа ще напусне академията, дори щата. И това ще бъде най-безобидното последствие от връзката ù с Нейтън.

Скочих като опарена. Възможно ли беше някакъв крупен бизнесмен да отделя време и средства, за да се занимава с двойка влюбени тийнейджъри?! Но той беше дошъл до тук. Това никак не бе хубаво, тъй като означаваше, че ситуацията е важна за него. Никак не ми харесваше съдбата на сестра ми да зависи от благоразположението на този мъж. Паникьосах се.

- Но тя е отлична ученичка. А и никога не съм закъснявала с таксите.

- Това е светът, в който живеем, за съжаление. В интерес на Риа е да стои много далеч от Нейтън, ако желае да остане тук. Уви, така стоят нещата. Ако ме притиснат, ще бъда с вързани ръце. Исках да Ви информирам. Напускането им вчера от академията не е в нейна полза.

- Но нали сте неин ментор! Не трябва ли да защитавате интересите ù?!  Нима ще допуснете подобно нещо?!

Въпросите ми очевидно бяха риторични. Цялата треперех. Не можех да продължа този разговор. Трябваше да помисля какво е най-добро за Риа. Тези хора можеха да ù навредят. Господи!

- Благодаря, госпожо Тес! Ще поговоря с Риа.

- Ще се радвам да го направите!- усмихна се вяло тя.

Излязох от кабинета ù все едно ме гонеше самият дявол. Положението никак не се подобри, особено като видях Мейсън Ръш да върви право към мен. За щастие, Риа не се виждаше никъде. Инстинктивно исках да я предпазя от всички и всичко.

- Разговаряхте ли с госпожа Тес? - гласът му сякаш ме погали, а аз успях само да кимна. - Бих искал да поговорим.

Разум! От това имах нужда в момента. Да! Огромна доза разум, гарниран със самообладание. Можех да се стегна. Така. Да обобщим: този милиардер искаше да поговорим. Бях ударила колата му, а сестра ми очевидно никак не му се нравеше и имаше вероятност да разруши бъдещето ù, стига да пожелае. Определено трябва да изградя добри отношения с този мъж и внимателно да подбирам битките си. Но не бях готова. Беше ми необходима информация и да се подготвя, както и време, за да се науча да укротявам аритмията, да убия пеперудата в стомаха си и да владея реакциите си в присъствието на този мъж. Най-важното нещо бе да помогна на Риа, а в момента не бях особено адекватна.

В този момент мобилният му звънна. Той извади телефона и вдигна. Реших да тръгна, но той ми направи знак с ръка да изчакам. След няколко секунди заяви едно строго „Разбирам” и приключи разговора си.

- За съжаление, нямам време днес, но ще Ви се обадя да се срещнем и да поговорим.

- Разбира се. – това беше най-доброто, което можеше да стане. Спечелих времето, от което така силно се нуждаех, за да събера мислите си.

- Довиждане, госпожице Брайтън. - гласът му бе толкова секси, че ако не се бе обърнал  към изхода, след моето поредно кимване щях да капитулирам.

Затворих очи, давайки си миг спокойствие след лавината от емоции, които бях преживяла за толкова кратко време. Оставих тревогите си настрани, защото не исках да притеснявам Риа.

- Ана? – гласът ù ме накара да отворя очи. – Добре ли си? Съжалявам, че ти причиних толкова тревоги.

- Хайде да се поразходим.

Излязохме в прелестната градина на академията. Самата сграда бе обновено имение, а градините около него му придаваха вид на аристократична резиденция от началото на осемнадесети век. Тази обстановка ме успокояваше.

- Няма ли да кажеш нещо, Ана?

- Опитвам се да реша какво да кажа, за да не изглеждам като стара опяваща жена. – признах аз.

- Говори ли с Ръш?

- Не, но предполагам, че ще се случи. Все пак трябва да уредим въпроса с инцидента на паркинга.- лицето на Риа стана бяло като платно.

Тя знаеше колко усилия ми струва нейното обучение тук. Дори не искаше да дойде, след като я записах. За щастие, успях да я убедя и да ù​ обясня, че когато се научи да се грижи сама за себе си, аз ще започна да подреждам своя живот. Е,  нямаше кой знае какво за подреждане, но изтърканите ми аргументи подействаха след безкрайно повтаряне.

- Ще ми кажеш, ако ти тежа твърде много, нали Ана?

- Не искам да се чувстваш виновна. Най-важното е да завършиш. Говорили сме вече по този въпрос. После ти ще помагаш на мен. - казах го, макар да знаех, че никога не бих го позволила, но тази мисъл може да я стимулира или поне така се надявах. – Обясни ми какво става с Мейсън Ръш. Направил ли ти е нещо? Затова ли избягахте с Нейтън?

- Не, нищо не ми е направил. Ръш никак не ме харесва, защото Нейтън иска да напусне академията. Иска да стане професионален пилот във Формула едно или Наскар. Предполагам мисли, че аз съм причината за отказа на Нейтън да поеме бизнеса на родителите си.

Хм, донякъде разбирах Ръш. По дяволите! Защо се поставях на негово място и се опитвах да му влизам в положение, а той бе врагът в момента.

- Желанието на Нейтън е твърде егоистично и засяга прекалено много интереси, Риа.

- Защо? Нима е лошо да последваш мечтите си? - тя бе толкова чиста и невинна, че хората около нея изглеждаха опетнени.

- Не. Не е лошо. Но си припомни какво ти казах в колата. Близките му няма да се откажат от него. Той е още твърде млад, за да спре да се съобразява с желанията им.

- Какво толкова лошо правим ние?! – сопна се тя.-  Всички на нашата възраст имат връзки! Защо от нашата произлиза такава голяма врява  и пречим на всички?

- Защото става дума за отговорност. Той е синът в семейството и един ден ще трябва да изкарва парите, с които да поддържат стандарта си. – надявам се простата логика, която излагах пред Риа, да я убеди да помисли по-задълбочено за тези неща. - Тези хора могат утре да решат да те махнат от тук и да съсипят бъдещето ти, за да запазят комфорта и благоденствието в семейството си. Това също не е лошо, а просто защитен механизъм да запазят гнездото си. Ако нещата стояха обратно и някой се опитваше да развали семейството ми, бих сторила всичко, за да ги предпазя. Опитай се да видиш нещата от този ъгъл, Риа.- опитах се да притъпя треперенето на гласа си.

Очите на Риа се наляха със сълзи. Заболя ме. Не исках тя да страда. Наистина исках тя да бъде с момче, което я обича, но и което ще може да я закриля. Исках и аз да мога да го сторя. Почувствах се толкова жалка и безпомощна. Не! Нямаше да позволя страхът и безсилието да ме водят. Ако Риа искаше да е с това момче, ще направя всичко по силите си да я защитя от хората, които искаха да ù навредят. Нямам идея дали това е правилното нещо, но не исках да я виждам тъжна. Щом обича момчето, така да е.

- Ако оценките Ви са отлични и не бягате и не предизвиквате проблеми, ще се постарая да Ви защитя. Засега избий от главата на момчето мисълта за напускане и го накарай да се стегне, за да не предизвикваме близките му.

Тя се усмихна и се хвърли на врата ми.

- Обещавам. Обичам те, Ана, толкова много.

След като се сбогувахме и се качих в стария си буик, позволих отново на лавината от тревоги да ме обгърне. Дали не трябваше да отида в някоя книжарница и да потърся книга или наръчник  „Как да се пребориш с богаташи и сноби”, която се надявах да стои до книгата „Десет трика да не ви текат лигите по Мейсън Ръш”.

Запалих возилото си и звукът ми напомни колко изморена бях. Щях да измисля нещо, след като залича достатъчно количество сладолед от лицето на Земята. Да! Това се казва добър план. Все пак не е дошъл краят на света.

Оставих празната купа от сладоледа на шкафчето до леглото ми. Бях зверски изтощена, но усърдно разсъждавах как е най-добре да постъпя. Винаги можех да преместя Риа в друго престижно училище. Щях отново да се установя в някое малко жилище и да си намеря работа. Разбира се, това ще отвори огромна пропаст в отношенията помежду ни, което никак не ми се нравеше. Затова щях да се постарая преди това да помогна на връзката ù с този хлапак. Ако усетя, че нещата стават напечени, ще я отведа! Ах, само колко проблеми ми донесе това момче. Добре, че майка му и онзи Робокоп бяха там, иначе щях да го убия. Умело избягвах мислите за онзи секси Бог, тъй като съвсем щях да откача. Въпреки това образът му продължи да ме преследва.

Денят ми започна както обикновено, макар че не се чувствах особено отпочинала. Трябва да призная, че една от мечтите ми бе да съм като зайчето от онази весела реклама за батерии с неизчерпаема енергия, за да издържа повече, много повече.

От седем до дванайсет изкарах една сравнително спокойна смяна в бензиностанцията. Нямаше много клиенти, но пък имах доста щедри бакшиши от редовните клиенти. В един часа бях в кънтри клуба. Беше препълнено, както обикновено. За щастие, се паднах в сектор, в който бяха любимите клиенти, с които вече се бях сприятелила.

- Какво ще ни препоръчаш днес, Ана? – попита Роуз, възрастна жена, която винаги бе толкова любезна и обожаваше да обядва с приятелките си в клуба.

- Днес предлагаме невероятен ябълков пай. Джо е надминал себе си.

Джо бе главният готвач. Беше доста популярен, а и бе много забавен и привлекателен мъж. Уви, за нежната половина на планетата, които го обожаваха, но малцина знаеха, че е гей. Въпреки това ги очароваше с безупречните си маниери, когато излизаше от кухнята, за да поднесе някои от изключителните специалитети.

- Звучи отлично. Ябълков пай за всички тогава! - засмя се Роуз. – Но го накарай да излезе, за да се порадваме малко на апетитния му задник.

Истински се забавлявах с тази група възрастни дами, които безсрамно се кискаха и флиртуваха. Бяха много сладки.

- Мисля, че е неспособен да устои на толкова апетитна молба!

Всички се разсмяхме. Аз записах поръчката на тефтерчето си и се обърнах към кухнята. Усетих прилив на адреналин, когато чух няколко възклицания от жените в ресторанта, надигнах очи и точно тогава пронизващият поглед на Мейсън Ръш ме закова като пирон на дъска.