11.05.2023 г., 11:32 ч.

Черноокият 

  Проза » Разкази
1087 16 43
5 мин за четене

             Хатидже изплакна последните дрехи  и излезе на двора. Сложи пластмасовия леген на плочника и бързо започна да простира прането. Бързаше, защото ако закъснееше за работа  Хасан винаги ги орязваше от надницата.

          Надве - натри сложи шарения шал и покри косите си. Заключи и побърза да излезе навън. Беше още рано утро. Розова светлина се разстилаше над планината, а високите мури и ели все още хвърляха сиви сенки. Слънцето се показваше свенливо зад тях, но птиците вече се чуваха.

            Хатидже влезе в цеха, преоблече се с тъмносиня манта и се отправи към другите жени. Те вече сортираха билките на дългите работни маси. Миришеше на пролетни цветя. Риган, мащерка, бял оман, еньовче, детелина и много други се бяха преплели в един огромен куп. Жените работеха мълчаливо и бързо. Хасан не обичаше излишните приказки и не им даваше да бърборят.

            Хатидже пак си мислеше за снощи. От три години беше омъжена за Ахмед, но бракът не й донесе нищо хубаво. Той беше с десетина година по – стар от нея и доста избухлив. Бяха я омъжили на шестнадесет без да я питат, отначало имаше малко топлина между тях, но след време, когато Хатидже не можеше да роди, Ахмед я хокаше за щяло и нещяло. Беше вечно намусен и сърдит. През по – голямата част на вечерта сумтеше недоволно или млъкваше. Щракаше каналите на телевизора, а Хатидже се свиваше на топка и затваряше уморено очи. Понякога я заваляше на леглото, вдигаше й нощницата и проникваше в нея. Хатидже стискаше още по – силно очи и едва изтърпяваше похотта му. Стискаше я силно. Болеше я, но не проронваше и звук. Нямаше милувки. Нямаше и една добра дума…

           Измина час и билките бяха подредени и поставени в сушилнята.

             Хасан повика Хатидже и няколко жени и им нареди да се качат в джипката. Щеше да ги закарат в планината да берат още билки.

         Жените се настаниха и зачакаха. Щом шофьорът седна на седалката те се зачудиха, защото не го познаваха. Нямаше го  Омар бей, а някакво младо чернокосо момче даде газ и джипът заподскача по черния път.

    Стигнаха до някъде, после трябваше да продължат още нагоре към ливадите.

    Младежът застана до вратата и им подаваше ръка, за да слязат. Щом Хатидже пристъпи към него, тъмноокият се втренчи в нея. Лицето й пламна от неудобство. Ръката й се шмугна в пръстите му, а лека усмивка се разля по лицето му.

    Жените се пръснаха и започнаха да събират билки. Планината ги пое и те се скриха в пазвите й…

       Хатидже усещаше как  мъжкия поглед я прогаря. По плещите си, пробягваше по фигурата й, спираше пак на лицето й…

   Тя се смути още повече. Затрепера от свян и срам. Беше възпитана в строг морал и затова не знаеше какво да прави. Очите на младежа я следваха неотклонно. Той вървеше след нея  и тя запелтечи крака.  Не видя един голям камък, подхлъзна се и падна.

                      - Оххх – оххх… - едва чуто промърмори, но младежът силно я прехвана през кръста и я вдигна леко от земята.

  После се наведе и впи устните си в нейните. Хатидже онемя от изненада. Вдигна пръсти и си избърса устата с крайчеца на забрадката си.  Заозърта се, но наоколо нямаше никой. Въздъхна от облекчение. Никой не ги беше видял… Страхът й се стопи…

  Черноокият  се засмя високо, като я видя как се бърше. Тя първо се сконфузи, а после руменината от бузите й плъзна надолу към шията.

     Загледа го… Беше хубав и строен… като излязъл от снощния сериал, дето го гледаше. Черната му коса лъщеше на слънцето, а усмивката му беше блага като шербета, дето го пиеха вечер…

   Хатидже и тя се разсмя на неловката сцена.

          Какво ли й ставаше? Дръзна да го гледа право в очите! Ако знаеше какво се случва, мъжът й щеше да я напердаши подобаващо…

        Я се спри, момиче… - един глас я отрезви на минутата…

       Нищо не му каза. Продължи мълчаливо да събира билки.

  Младежът вървеше като сянка след нея. Помагаше й и носеше чувалите.

    По обед спряха до едно изворче. То се виеше като спирала по чуките…Водата беше студена и бистра. Хатидже се наведе да измие ръцете си и наплиска лицето си. Беше много горещо. Задъхана и морна тя седна на тревата.

      Той взе в двете си шепи вода и изненадващо я напръска. Тя не остана по – назад и също му отвърна. Пръски залетяха към черноокия…

         Избухнаха в смях…

    Беше като полудяла…смехът й се извиваше като буйна река…

    Черноокият се доближи до нея и я взе в прегръдките си…

    Ръцете му развързаха шамията й, която се свлече на тревата. Смолистите й плитки се пръснаха по гърба й. Пръстите му я погалиха нежно по лицето.

       Нежна милувка…като перце…като коприна…като повей от вятър…

     Само когато беше дете майка й я беше галила така…Никой друг…

     Хатидже затвори очи и се почувства щастлива…

      Милувката разтопи смачканото й сърце…разбра, че е жива…

          ………………………

    Хатидже беше от няколко месеца в Германия. С черноокия. Бяха луднали един по друг. Загърбиха норми и морал…шушукания и клюки…След унизителния развод и големите разправии с роднините си вече стъпваше на крака.

        Ошета и нареди квартирата. Сготви вкусна вечеря.

   Чакаше го с  нетърпение… поглеждаше през прозореца и се ослушваше за стъпките му… чакаше да се сгуши в мъжките му ръце… и  да я погали с онази нежна милувка, като коприна…която я разтапяше като шекер в черен чай…

   Впери поглед в огледалото. Наедрялата й снага носеше нов живот…

   Горчивите дни минаха…

           …може би това беше щастието…

© T.Т. Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

"Среща" »

1 място

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря Скити!
    Пожелавам ти прекрасно лято!
  • Честито, Танче! Успех и още много творчески вдъхновения!
  • Благодаря ти Ким!
    Благодаря ти и за темата по която писахме, интересно ми беше!
    Хубав юни от мен!
  • Много съм щастлива, че точно този прекрасен разказ спечели, Таня! Желая ти още много творчески успехи! ❤✌
  • Благодаря на всички, които подкрепиха този разказ!
    Хубава седмица!
  • Благодаря Таня...
  • Благодаря!
    Честито и на теб!
    Гласувах с удоволствие за твоя разказ, много ми хареса!
    Пожелавам ти вдъхновение и полет на мислите!
  • ТАНЯ, честита победа. Пожелавам ти и занапред успехи в конкурските на ''Откровения''
  • Благодаря Тони!
    Пожелавам ти да си жива и здрава, много вдъхновение през лятото!
  • Честито, Таня!
  • Благодаря господин Порчев!
    Хубав уикенд!
  • Честита победа! Очаквам новата тема
  • Поздрави Краси!
  • Понякога това е единствения начин. Домът е там, където сърцето ти се пълни с любов.
  • Благодаря Вале, Юри, Петя, Ким!
  • Успех.
  • Браво! Хубав разказ! 👍😊
  • Хубав разказ. Успех
  • И на теб, Таня! 🍀
  • Поздрави Ким! Хубав ден!
  • Ето такава история очаквах да прочета! Благодаря за удоволствието, Таня! 🌹Давам глас и пожелавам успех от сърце! ❤
  • Благодаря!
  • Давам глас с удоволствие! Успех, Таничка!
  • Без малко да пропусна да дам глас. Имаш го и пожелания за успех.
    А любовта е навсякъде, трябва само да ни намери.
  • Дано не прозвуча педантично но желай ти успех!Умееш да омайваш!!!Успех!!!
  • Успех Таня!
  • Всеки заслужава щастие след мъките. Хареса ми, Таня, успех!
  • Поздрави момичета!
  • Много си добра! Разказът ми хареса, а това, че е с щастлив финал е най- хубавото!
    Успех и от мен, Танче!
  • Браво, Танче! Кратко и въздействащо!
  • Благодаря Vanko, Mitvans
  • Много хубав разказ Таня.Желая ти успех.
  • Поздравления за разказа! Успех в конкурса!
  • Поздрави на всички!
    Благодаря,че прочетохте!
  • Финалът много ме зарадва. И много увлекателно. Поздравявам те и подкрепям.
  • Успех и от мен, Таня!
  • гласувах, Танче!
  • Много хубав разказ, трогна ме!!! Браво, Танче!!!
  • Благодаря, момичета!
  • Интересно, с дозирана красота и хубав, справедлив завършек. Допадна ми много! Успех!
  • Много хубава история! Разказана е сбито , стегнато, без много излишни описания. Благодаря за удоволствието. Напоследък много малко неща в тоя сайт ме впечатляват.
  • Благодаря, Мини!
  • Хареса ми тази история, Таня! Силно ми въздейства. Пожелавам ти успех!
Предложения
: ??:??