di_t

39 резултата
  • Последен шанс шеста част

    di_t (Таня Енчева) di_t
    Проза
    Думите на Инес ми заседнаха в гърлото. Не можех да
    преглътна, нито да кажа дума. Толкова истински… Това малко дяволче
    можеше да ми разтупти сърцето. Като кажеше нещо такова, се
    смайвах. Господи, какъв късмет имах с нея!
    Утрото настъпи и не можех да отлагам повече. Оставих Инес ...
      12 
  • Последен шанс пета част

    di_t (Таня Енчева) di_t
    Проза » Разкази
    Инес се пробуди за живот като след тежък сън. Стана пак бъбрива и искрена. Питаше ме безспир. Любопитна и будна, искаше всичко да и е ясно. Много се смеех, като ми задаваше необичаен въпрос. Нямах винаги готови отговори, но все измислях нещо. Ежедневието ни беше хубаво, спогаждахме се, Инес не беше ...   48  12 
  • Последен шанс – четвърта част

    di_t (Таня Енчева) di_t
    Проза » Разкази
    – Инес, стига с този шоколад! Ще ти призлее. Остави си малко за после.
    – Селина, многооо е вкусно. Но спирам. Ще си го запазя.
    Инес изду бузки и примлясна. Беше голяма сладурана. Всяко нещо и харесваше и го откриваше като Алиса в страната на чудесата. Не си представях, че има такива деца, дето парче ...
      73  12 
  • Последен шанс – трета част

    di_t (Таня Енчева) di_t
    Проза » Разкази
    Щом се успокои детето ще го поразпитам пак за близките му. Не може да няма баба, дядо или баща. Може да ги търсят? Или да си премълча… Това сладко момиченце нахълта като светулчица в моя живот. Не исках да го водя при социалните служби. То пък едни социални има в Мексико… Ще го премятат от дом в дом ...   78  15 
  • Последен шанс втора част

    di_t (Таня Енчева) di_t
    Проза » Разкази
    После едната фигура скочи. Океанът я пое. Какво става? Втурнах се натам без да мисля, тичах, но те бяха далече. Сърцето ми думкаше и щеше да изхвръкне, а дробовете ми запариха. Стигнах кея и видях едно момиченце да плаче и крещи. Знаех испански и го попитах какво става. То посочи водата и продължи д ...   86  14 
  • Последен шанс

    di_t (Таня Енчева) di_t
    Проза » Разкази
    Седях на стола със здраво стиснати устни. Толкова ги стисках, че челюстта ме заболя. Една веничка почна да пулсира на слепоочието ми. Главата ми щеше да гръмне. Неизвестността ме шокираше. Едва се владеех. Чаках какво ще чуя. Докторът отначало мрънкаше, но после ме погледна право в очите и изплю кам ...   102  12 
  • Ирина

    di_t (Таня Енчева) di_t
    Проза » Разкази
    Започнах нова работа във фирма като мениджър човешки ресурси и първото, което направих бе да се запозная с персонала. Не запомних естествено никакви имена и се оттеглих в кабинета си. Реших да поразгледам досиетата на хората. Колкото и скучно да е, трябваше да го направя. Отгръщам досие след досие, ...   98 
  • Бeглецът - последна част

    di_t (Таня Енчева) di_t
    Проза » Разкази
    Кики беше много уплашена и мрачна, че този път няма да се измъкнем. Имала лошо предчувствие. Чувствувала нещо като студен полъх, но аз бях сигурен, че нещата се подреждат. Не ми се вярваше толкова бързо да
    завардят летището заради нас. Винаги мислех логично. Освен това докато разнищят нещо ченгетата ...
      66 
  • Истината

    di_t (Таня Енчева) di_t
    Поезия
    Баба Меца се събуди
    тръгна, но се позагуби
    в горичката прекрасна
    много тя се позахласна.
    Гъби дири за закуска ...
      73 
  • Бунтът на одрисите

    di_t (Таня Енчева) di_t
    Проза » Разкази
    315г. пр. хр.
    Севт прежали първата си съпруга трудно. Много дни тя идваше в съня му безмълвно, усмихваше му се, ефирна и далечна. После се стопяваше и изчезваше като въздишка. Щом отвореше очи на сутринта, виждаше празното си ложе и разбираше, че Ивара няма да се върне в животът му. Останаха от нея ...
      131  10 
  • Бeглецът седма част

    di_t (Таня Енчева) di_t
    Проза » Разкази
    Никой не ни закачаше и си мислех, че всичко за сега ОК. Спомените ми избледняваха и се стараех да не мисля за моя екшън в джунглата и за екзекуцията на Ина. Стараех се, но в най-тъмните часове на нощта сънищата ме предаваха и навлизах в ада. Връхлитаха върху мен изкривени лица, ботуши, бой…хиляди не ...   53 
  • Бeглецът шеста част

    di_t (Таня Енчева) di_t
    Проза » Разкази
    Животът е хубав ако си спокоен. Но аз винаги имах едно на ум, че може да ни търсят. Не можех да се отпусна напълно. Все хвърлях погледи зад рамо, оглеждах за ненатрапчиви на пръв поглед хора. Изкарахме няколко месеца, като сменях разположението ни често. Търсех жилища в голям мегаполис ,за да остава ...   58 
  • Беглецът - Пета част

    di_t (Таня Енчева) di_t
    Проза » Разкази
    Отварям един вестник и пак се смрaзих . Гърлото ми се сви на буца. Обля ме ледена пот. Ръцете ми изтръпнаха. Цялата ми нахаканост изчезна на часа. Гледам лицето си на първа страница. Издирва се! Написани с ей - такива големи букви. Да не съм убиец, че да ме търсят толкова упорито?
    Мафията , полицият ...
      64  10 
  • Беглецът Четвърта част

    di_t (Таня Енчева) di_t
    Проза » Разкази
    Тогава нещо избухна в мен, реших че ако се измъкна ще отмъстя за Ина. Бяха я изтезавали нечовешки. Беше угаснала в жестоки мъки. Въпреки, че ми беше погодила такъв номер, аз болезнено изживях това, което и бяха сторили. Тези животни трябва да си получат заслуженото. А как ? Мога да ги жилна с не еди ...   60 
  • Беглецът - Трета част

    di_t (Таня Енчева) di_t
    Проза » Разкази
    Отворих имейла, който беше от непознат за мен изпращач. Към него имаше и снимка.
    Няма къде да се скриеш амиго. Светът е тесен. Дори и да върнеш парите с лихвите вече си мъртъв. Ина не беше много корава и бързо се предаде.
    Приятел
    Отворих снимката. Зловещо…. Виждаше се едно смляно от бой лице, а вмес ...
      71 
  • Беглецът - втора част

    di_t (Таня Енчева) di_t
    Проза » Разкази
    Останахме още два дни в Пуерто Суарес. Когато имаш боливианос в кеш всички врати се отварят. Купих си лаптоп,който да ми върше някаква работа. Свързах се с едни типове, платих им щедро и те ни направиха чисто нови кетапи. Олеле майко – вече не съм Красимир, а Хуан. Поисках да ме пишат от Испания, ма ...   72 
  • Бeглецът

    di_t (Таня Енчева) di_t
    Проза
    Отворих с мъка единия си клепач. Лицето ми е подуто като плондер. Главата ми пулсираше като пробита сърдечна клапа. Съдраха ме от бой и като гледам пейзажа, не проумявам къде съм. Устата ми е пресъхнал кладенец. По тялото няма местенце дето да не боли. Извъртам глава за да видя, че съм в една стая д ...   299  18 
  • Наследниците

    di_t (Таня Енчева) di_t
    Проза
    -Тръгвай, защото опелото ще започне. Няма да чакат нас !
    Гласът на моята домашна любимка отекваше като планинско ехо в огромния хол.Надигнах си снагата от топлото легло и без никаква емоция зяпнах в нея.Аз понякога съм доста муден и сигурно я изкарвам извън кожата и.Беше се издокарала в черни дрехи, ...
      227  20 
  • Аз и Веска - продължение

    di_t (Таня Енчева) di_t
    Проза » Разкази, Повести и романи, Хумористична
    След фиаското със затвора, аз реших да ставам друг човек. Няма да крада, няма да пробутвам лъжи и измами. Има - няма и седмица, лежа си аз на диванчето, цъкам каналите и к'во да видя. Вратата се отваря и в моята съборетина влиза не кой да е, а баш шефа на клана. Един такъв здрав и налят бабанка - с ...   120 
  • Огънят

    di_t (Таня Енчева) di_t
    Проза » Разкази
    Пролетта настъпи бързо, небето се проясни и зелените листенца на дъбовете окичваха клоните им. Слънцето напичаше, птици се рееха, природата буйно разцъфваше след тежката зима. Потоци клокочеха и се вливаха в реката. Дъхави цветенца - здравец, божури, омайниче, папрати и много тревици надигаха главич ...   190  12 
  • Ваучер за Куба

    di_t (Таня Енчева) di_t
    Проза » Разкази
    Казваха ми, че за 40 годишнината си човек не бива да прави купон за рожден ден, но аз си наумих ,че това са предразсъдъци и не им обърнах особено внимание.
    И така,че купонът беше идеален –много смях,музика,танци,шампанско… Приятелите ме изненадаха с хубави неща-подаръците бяха интересни- картина, би ...
      73  10 
  • Непредвидимото

    di_t (Таня Енчева) di_t
    Проза
    Слънцето хвърли последните си лъчи и денят бавно угасваше , за да отстъпи на място на нощта. Пред очите ми мержелеят високите дървета на планината. Озъртам се пак и тръгвам съм колибата. Не е много удобно там, но в момента е единственото място ,където мога да не бъда открит. Колибата е дървена събор ...   95 
  • Гласовете

    di_t (Таня Енчева) di_t
    Проза » Разкази
    Гласовете в главата ми ставаха все по-упорити и упорити. Затихваха за кратко и после пак съскаха и съскаха… Аз гледах да не им обръщам много внимание и ти прокуждах когато мога. Но ето ,че пак ми нареждаха какво да правя. Но това е трудна задача, защото ако изпълнявам техните нареждания до никъде ня ...   39 
  • И ние по Европата

    di_t (Таня Енчева) di_t
    Проза
    - Ох, Димо, кой ден е днеска? - полузаспалата и разчорлена жена мрънкаше унесено.
    - Кой, та кой… Трети ден караме. Още малко остана до немско. Спи там.
    - Абе, Димо, не мой да се спи на този седалка бе. Да му се не види и този Франкфурт на майната си…Много далече, бе. Дали ще на чакат? - Фанка подбел ...
      84 
  • Наследниците

    di_t (Таня Енчева) di_t
    Проза » Разкази
    -Тръгвай, защото опелото ще започне. Няма да чакат нас!
    Гласът на моята домашна любимка отекваше като планинско ехо в огромния хол.
    Надигнах си снагата от топлото легло и без никаква емоция зяпнах в ……..
      86 
  • Аз и Веска -продължение

    di_t (Таня Енчева) di_t
    Проза » Разкази
    След фиаското със затвора, аз реших да ставам друг човек. Няма да крада , няма да пробутвам лъжи и измами. Има - няма и седмица лежа си аз на диванчето и к'во да видя. Вратата се отваря и в моята съборетина влиза не кой да е, а…..   148 
  • Беглецът

    di_t (Таня Енчева) di_t
    Проза » Разкази
    Отворих с мъка единия си клепач. Лицето ми е подуто като плондер. Главата ми пулсираше като пробита сърдечна клапа. Съдраха ме от бой и като гледам пейзажа, не проумявам къде съм…   67 
  • Аз и Веска

    di_t (Таня Енчева) di_t
    Проза » Разкази
    Аз и Дечката сме братовчеди и приятели. Живеем наблизо
    един до друг в махалата. Заедно с него съм от както сме се пръкнали на този свят. Нямаме тайни един от друг. Заедно ходим да тарашим дърва от гората, заедно се наливаме с бира по Гергьовден, и на сватби и кръщенета сядаме един до друг. Научиха н ...
      213  14 
  • Изненадата

    di_t (Таня Енчева) di_t
    Проза » Разкази
    Всичко се случи... с един джиесем се случи, с един джиесем. Бяхме на вилата в село, когато ми свърши интернета и помолих съпруга да ползвам неговия телефон. Той ми разреши и аз тъкмо влизам във фейса, за да изляза от неговия профил и ехеее - веднага се активира едно съобщение… Какво да се прави-нали ...   160 
  • Джена

    di_t (Таня Енчева) di_t
    Проза » Разкази
    Натисках яко газта и аудито летеше по магистралата. Двигателят мъркаше успокоително като блажен котарак на слънце. Пуснал съм музика, за да не заспя ,че нощта преваляше ,а пътят е дълъг. Още малко и наближаваме границата. Табелите летят зад нас. Като минем Орестиада и сме към Атина. На задната седал ...   145 
  • Тайната

    di_t (Таня Енчева) di_t
    Проза » Разкази
    Ина скочи и се втурна към мивката. Стомахът и за пореден път днес се сви на топка и всичко се изля навън. Зле и беше. Краката и се подкосяваха, а в главата и бушуваше лава. Отпусна се и седна на пода. Хвана с две ръце корема си и се сви като пашкул. Зарида първо тихичко, а после се разхлипа все по-с ...   131 
  • Затворникът

    di_t (Таня Енчева) di_t
    Проза » Разкази
    Пролетното утро настъпваше бавно в края на седмицата за Емил. Дните се нижеха мудно . Колкото и да искаше да свърши всичко това трябваше още да чака. Затворническият режим му беше до болка познат. Подрънкването на ключове, тътрене на крака, виковете. А да виковете най - го дразнеха и депресираха. Но ...   124 
  • Ана - продължение

    di_t (Таня Енчева) di_t
    Проза » Разкази
    АНА
    Ана тръсна глава в знак на неодобрение.
    Не може да я омъжат за този стар и глупав човек. Какво като е чорбаджия?
    Млада и хубава е, не иска да попадне при него. Никак не го харесва.
    Само мисълта за Нико я кара да потръпне с погнуса. ...
      158 
  • Ана

    di_t (Таня Енчева) di_t
    Проза » Разкази
    АНА
    Ана тръсна глава в знак на неодобрение.
    Не може да я омъжат за този стар и глупав човек. Какво като е чорбаджия?
    Млада и хубава е, не иска да попадне при него. Никак не го харесва .
    Само мисълта за Нико я кара да потръпне с погнуса и я подлудява. ...
      109 
  • Кураж, Ана!

    di_t (Таня Енчева) di_t
    Проза » Разкази
    Събудих се с ужасни чувства . Яд, страх и неувереност се преплитат и не мога да проумея кое надделява. Май страхът… не спах добре и болката в главата ми пулсираше убийствено. Не мога да спя спокойно в тази чужда къща. Искам си моето старо легло, моята стая, моят живот… А какво може да се очаква след ...   152 
  • Другият план

    di_t (Таня Енчева) di_t
    Проза » Разкази
    Да пийна едно кафе и тогава пак ще му мисля… И една-две цигари, за да ми се проясни малко главата… Пуша и мисля, мисля си, че първо трябва да си държа езикът зад зъбите щото може някой да ме претрепе за едното нищо. Е, не е за нищо… все пак милион е това… не е шега работа… Второ - да измисля как да ...   159 
  • Приказка в Амстердам

    di_t (Таня Енчева) di_t
    Проза » Разкази
    А , да - започна да си спомня - вечерта, купона, паричките… Погледна си в чантата - нямаше пари, нямаше телефон, нищо няма... Ограбена е от това глупаво нищожество, задигнало е всичко и дим да го няма…
    Сега трябва да се стегне, сега трябва да постави нещата в ред… - мислеше си тя. Стана бавно от лег ...
      125 
  • А може би и любов…

    di_t (Таня Енчева) di_t
    Проза » Разкази
    - Така не става! И аз искам от раз - да свърши всичко, но не може от веднъж.
    - Щом не можеш, и аз не мога да те чакам . Времето ти изтече. До тук.
    Тя стискаше картончето с телефона му в ръката и пръстите и трепереха. Художник-пейзажист. Акварел - пишеше на картончето му. Вятър работа. Защо се захван ...
      158 
  • Нина и хер Балинг

    di_t (Таня Енчева) di_t
    Проза » Разкази
    Нина и хер Балинг
    – От утре, да те няма във фирмата! – гласът все още отекваше в главата ми и като свредел. Изплува образът на този гадняр шефа и бързо го прогоних от съзнанието си. Надигнах се бавно от канапето, погледнах през прозореца и видях пробуждащия се град. Отворих прозореца и звуците на бъ ...
      162 

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.