di_t

83 резултата
  • Неочакван завой 4 част

    di_t (Tаня) di_t
    Проза » Разкази
    Гласът на Мойра не ми хареса, ама хич не ми хареса. Властен, заповеднически, хладен, не търпящ отпор… Май няма да е с финансите тая работа… Започнах да се спичам какво ли е намислила? Нещо хлъзгаво ще е…няма как да се натрупат толкова пари в Ел Ей със законна дейност. Хазарт, изнудване? Трябва да по ...   35 
  • Неочакван завой 3 част

    di_t (Tаня) di_t
    Проза » Разкази
    Мойра ме придърпа към себе си и ръката и с диамантения пръстен и перфектен маникюр ме докосна по бузата.
    После ме разтърси :
    - Стив, ставай. Стана късно, трябва да си тръгваш.
    Аз отворих очи, сънено ми беше, но се ококорих. Все едно, че ме обля студен душ.
    - Стив, остави си колата тук, ще накарам шо ...
      34 
  • Неочакван завой 2 част

    di_t (Tаня) di_t
    Проза » Разкази
    Излизам на паркинга и виждам една жена, близо до моята кола, която се олюля и взе да се свлича на асфалта. Бях на две крачки от нея и я хванах преди да тупне на земята. Жената беше пребледняла и изпадна в несвяст. Отворих задната врата и я сложих полулегнала на седалката. После взех една бутилка вод ...   44 
  • Неочакван завой 1 част

    di_t (Tаня) di_t
    Проза » Разкази
    Стив се протегна на стола, мускулите му се бяха схванали от толкова седене, че мравки полазиха по кожата му. Стана и отиде до кафемашината да си пусне едно кафе. Какъв сив ден, скучен, нищо не се случва интересно. И как пълзи часовника, още е обед. До довечера има още пет часа, как ще издържа… - си ...   60 
  • Орис 9 част

    di_t (Tаня) di_t
    Проза » Разкази
    Мирко отвори вратата и влезе в одаята. Леля му и Вела седяха до огнището и си приказваха нещо.
    -Добър вечер!- поздрави ги той.
    -Добър вечер – отговори леля му, а Вела си мълчеше.
    -Окъсня бе, леля, ние хапнахме.
    - Лельо, пуснахме барата. Водата върти, пуфти, пере и пее като хала…- заразказва им той с ...
      70  10 
  • Орис- 8част

    di_t (Tаня) di_t
    Проза » Разкази
    Гайдите писнаха и тъпанът забумтя на мегдана. Младо и старо се стекоха и веселието започна. Първо засвириха ръченица, ситно, ситно стъпваха момите и ергените по такта на мелодията. Разлюляха се ръце към небето, замятаха се глави, крака… После се изви кръшно хоро. Като шарена броеница се ширна навред ...   56 
  • Лесни пари 6 край

    di_t (Tаня) di_t
    Проза » Разкази
    Събудих се по обед. Цялото тяло ме болеше. Главата ми пулсира като съдрана сърдечна клапа. Ровя в аптечката и намирам само аспирин. Гълтам два на първо време. Замаян съм. Пускам душа да шурти над главата ми и след студената струя съм по в час. Сега гладът се обажда. Ще изляза да взема нещо за закуск ...   46 
  • Лесни пари 5 част

    di_t (Tаня) di_t
    Проза » Разкази
    Обърнах се и тогава го видях…ножът замахнат към мен от едър мъж, който се е промъкнал зад гърба ми. В последния миг успях да се извъртя и да вдигна ръцете си към китката му. Хванах го яко и го заизвивах настрани, за да не ме наръга. Той се дърпаше и не пускаше ножа. С другата си свободна ръка ми заб ...   50 
  • Лесни пари 4 част

    di_t (Tаня) di_t
    Проза » Разкази
    Ужасените и очи гледат право в мен. Замръзнах. Гледам и не вярвам на очите си. Красивата и уста е разпорена от ухо до ухо… Кръвта шурти и се окапва по пода. А моят нож е забит дълбоко в гърлото и. Това ми дойде като гръм от ясно небе…Само преди половин час Олга си беше жива и здрава. Какво по дяволи ...   58 
  • Лесни пари 3 част

    di_t (Tаня) di_t
    Проза » Разкази
    Грабнах пак бинокъла и се скрих зад един храст. Вече ми писна да дебна, очите ме заболяват от взиране. Нищо не се вижда. Щорите са пуснати и няма движение отвън. Ехеее…вътре сто на сто има движение…развиват някаква дейност де, иначе защо Олга ще идва до тук. По едно време реших да видя дали е заключ ...   88  11 
  • Пътуването

    di_t (Tаня) di_t
    Проза » Разкази
    Лежах в болничната стая и чаках да мине визитацията. Около мен всичко е бяло, толкова бяло и стерилно, че тръпки ме побиват. За утре е планирана операция на главата ми, по-точно на мозъка. Ако кажа, че не ме е страх, ще излъжа… Страх ме е толкова много, че като пипалата на паяк страхът пълзи по мен, ...   97 
  • Изчезването на Нина

    di_t (Tаня) di_t
    Проза » Разкази
    Нина хапна надве-натри. Не я сдържаше на едно място.
    - Хайде, изпий си и сока - мама седеше на масата и въртеше пръст по телефона си, но и хвърляше по едно око.
    Томи бъркаше в купата и ядеше усърдно зърнената си закуска. Нина надигна чашата с портокалов сок, изпи го бързо, грабна куклата си и стана ...
      274  34 
  • Орис 7

    di_t (Tаня) di_t
    Проза » Разкази
    Мирко намери четирима за тази работа. По изгрев слънце три каруци тръгнаха към планината. Зелено и росно, свежо и тихо…Планината не беше се пробудила още от прегръдката на нощта. Трополяха колелата по пътя, а той се виеше нагоре и нагоре. До извора на Пъргавица ще стигнат. Запряха каруците и подхван ...   72 
  • Лесни пари 2 част

    di_t (Tаня) di_t
    Проза » Разкази
    - Баща ми лежи у дома. Наели са медицинска сестра да се грижи за него. На морфин е. Олга също живее в къщата, но си продължава живота и чака стария да издъхне, за да пипне паричките и имотите му. Ще ти дам адреса. Олга трябва да изчезне, нещастен случай ли, не знам и аз какво ще и се случи… ти избир ...   68 
  • Орис 6

    di_t (Tаня) di_t
    Проза » Разкази
    Кина и Славка стояха на пейката в двора и гледаха котката. Котката се беше окотила и три малки топки се бяха прилепили до майката.
    - Олее..ле…какви сладички пухчета - Славка гледаше с умиление котенцата.
    Кина отиде и взе две от тях. Даде едното на дружката си, другото за нея и ги замилваха.
    Чуха щър ...
      81 
  • Лесни пари 1 част

    di_t (Tаня) di_t
    Проза » Разкази
    Както и да го погледнеш си беше чиста случайност да стоя в този бар, в този град, да си пия питието и да ми се струпат хиляди неща.
    Надигам ледено студената бира и изпитвам удоволствие да бълбука в гърлото ми. Бутилката е изпотена и аз я държа нежно с пръстите си. Мятам един поглед на телевизора, къ ...
      89 
  • Орис 5

    di_t (Tаня) di_t
    Проза » Разкази
    Дойде пролетта, първо пристъпваше плахо и боязливо като крачетата на малко дете. Постепенно стана уверена и силна, омайна с цветна прелест. Пъпките на дърветата се събудиха след дългата зима и зелените им листенца отвориха очи. Въздухът си насити на аромати, дните ставаха дълги и хубави. Снеговете с ...   92 
  • Сянката 12

    di_t (Tаня) di_t
    Проза » Разкази
    Мъжът, на който се обади Антоан причака Боб на паркинга на ниво В. Преди два часа изпрати едно хлапе да счупи камерата и сега всичко беше наред. Той тихо се промъкна зад Боб и даже не го изчака да си отвори колата. Халоса го с един здрав удар и Боб се свлече. Мъжът го издърпа, залепи му устата с тик ...   71 
  • Орис 4

    di_t (Tаня) di_t
    Проза » Разкази
    Около софрата се събра цялата челяд. Антон и по-малките му братя - Добри и Петър бяха гладни и ядяха бързо . Яхнията от кокошка с мерудии ухаеше сладко и те загребваха с лъжиците и топяха залъците си в нея. В една купа имаше трушия от зелени домати, чушки и моркови. Погачата бързо се преполови, но и ...   83 
  • Орис 3

    di_t (Tаня) di_t
    Проза » Разкази
    Зимата се развихри като лудетина, отвързана от пояса си. Беснееше, танцуваше, завърташе се в стихията си. Първо засвири вятър, студен и силен. Виеше хорото си като на празник. Фъртуната после омаля и отпусна силата си. Като се наигра вятърът, заваляха едри снежинки. Прозрачни, чисти и бляскави като ...   81 
  • Сянката 11

    di_t (Tаня) di_t
    Проза » Разкази
    Оставих водата да се стича по мен във ваната и да се поизмия. Чашата, която хвърли по мен Боб беше натъртила слепоочието ми и сега се издуваше издайнически. Юмруците, които отнесох в ребрата и стомаха не се виждаха ако съм с дрехи. Горещата вода започна да ми щипе по кожата. Изправих се бавно и изля ...   60 
  • Орис 2

    di_t (Tаня) di_t
    Проза » Разкази
    На другия ден погребаха Станой. Каруцата с ковчега подрънкваше глухо по прашните улици, а кобилката смълчана преплиташе крака, сякаш и тя разбра какво е станало със стопанина и. Вела вървеше с малкото селяни след каруцата. Баба Параскева, комшийката и беше редом с нея и я подкрепяше в мъката и. Кога ...   139  14 
  • Сянката 10

    di_t (Tаня) di_t
    Проза » Разкази
    Разговорът беше неизбежен и щеше да го изкарам извън нерви. Освен това още не знаех какво ме чака, но сигурно нямаше да е цветя и рози. Влязох в банята и написах едно съобщение на Сара, че ще се разправям с Боб и ако не се появя утре да съобщи в полицията. Взех предпазни мерки.
    Боб се къпеше и подсв ...
      63 
  • Орис 1

    di_t (Tаня) di_t
    Проза » Разкази
    От два месеца не падна и капка дъжд. Господ се подсмихваше от високо и гледаше сеира на грешниците, дето не зачитаха повелите му. Селяните сториха голям грях и сега се пържеха като в ада. Огън и жупел се сипеше от небето, ни едно облаче не се показа, ни ветрец да повее. Имаше едно момче Ивко в селот ...   145 
  • Сянката 9

    di_t (Tаня) di_t
    Проза » Разкази
    Пробудих се за нов живот. Чувствувах се като оздравяла след тежка болест. Любовта ми даде крила, дори да звучи като изтъркано клише. Сърцето ми се отвори за Антоан. Чаках с нетърпение да се видя с него и да изживея няколко часа на любов. Следобедите ни бяха нашата тайна… и моят грях. Беше вълнуващо ...   72 
  • Сянката 8

    di_t (Tаня) di_t
    Проза » Разкази
    Приближих се до сепарето и леко си докоснахме ръцете с Антоан за поздрав.
    - Е, госпожо Аарон, как сте?
    - Благодаря, ок съм. А вие господин Бандерас?
    Антоан се захили гръмогласно и зъбите му се белнаха. Усмивката и смехът му са заразителни. И аз прихнах.
    - На Бандерас ли ти приличам? Ехеее…поласкан съм. ...
      66 
  • Сянката 7

    di_t (Tаня) di_t
    Проза » Писма
    Оглеждах се за последно в огледалото и сложих малко гланц на устните си. Косата ми беше пораснала и падаше тежко върху рамената ми. Кичурите с меден цвят леко се полюшкваха под гребена. Сресах се бавно и си мислех за Антоан. Бях решила да отида при него. Ще хапнем в едно ресторантче за обяд. И после ...   66 
  • Сянката 6

    di_t (Tаня) di_t
    Проза » Разкази
    Беше началото на декември. Семейният ти живот беше спокоен. Без инциденти. Боб беше горд с това, че има красива съпруга. Хубава двойка, от където и да погледнеш - преуспял богаташ с млада секси жена. Придружавах го навсякъде и го виждах как му е приятно, че очите на мъжете им изтичат по мен. Започна ...   116  13 
  • Сянката 5

    di_t (Tаня) di_t
    Проза » Разкази
    Оставих маратонките под седалката на колата и я паркирах на една пресечка преди хотела. Влязох и видях Боб с питие в ръка на лоби бара. Усмихнах му се зашеметяващо и пристъпих към него. Той беше весел. Нали нещата с жените се нареждаха. Хареса новата ми рокля и ме целуна като седнах до него.
    - Лия, ...
      95  10 
  • Сянката 4

    di_t (Tаня) di_t
    Проза » Разкази
    Не спах добре. Въртях се на ляво, на дясно. Не исках да се докосвам до Боб. Свивах се на кравай като бито куче. Устната ме болеше, но не се поду заради бързата ми намеса с лед. Боляха ме гърдите, бедрата, всичко…Слънцето изгряваше над хоризонта, а не ми се ставаше от леглото. Как ще се разправяме дн ...   119 
  • Сянката 3

    di_t (Tаня) di_t
    Проза » Разкази
    Хотелът беше на първа линия до океана. Да си в „Риц“ на Кайманите беше чудесно. Щях да подсвирна с уста, но се въздържах от тази бурна радост. Все пак бях госпожа Лия Аарон от една седмица и трябва да бъда сдържана и да не се показвам като някой тинейджър.Меденият месец щеше да бъде уникален и вълну ...   97 
  • Сянката 2 част

    di_t (Tаня) di_t
    Проза » Разкази
    Снощи бяхме в ресторанта, когато имах някакво предчувствие за нещо значимо. А то какво било…След вечеря се прибрахме в хотелската стая, която бяхме наели за уикенда. Влязох в банята да се освежа. Горещата вана миришеше чудесно на лавандулов цвят, примесен с ванилия. Потопих се. Бях затворила очи. Не ...   124 
  • Сянката 1част

    di_t (Tаня) di_t
    Проза » Разкази
    В колата не е много удобно. Особено ако бездействуваш и стоиш няколко часа. Гледах с нетърпение часовника. Стрелките му сякаш са се застопорили и не мърдаха. Стоях и въртях телефона, за да убия малко от времето. Знам ли колко ще се проточат нещата…Боб ми плати предварително, за да свърша това. Парит ...   117 
  • Последен шанс 15

    di_t (Tаня) di_t
    Проза » Разкази
    Фарадо Мануел стоеше на дивана и разказваше на Селина и Рамон:
    – Сега вече може да отдъхнете. Инес е в болницата на рутинен преглед. Нищо и няма. Не са я малтретирали. Двама младежи случайно са я намерили в порутена сграда извън Тихуана. Отишли да рисуват с графити по стената. Имала е късмет, защото ...
      102  12 
  • Последен шанс 14

    di_t (Tаня) di_t
    Проза » Разкази
    Влакът се движеше по разписание. Леон се оглеждаше и вече виждаше светлината му. Ето наближава завоя и намалява скоростта. Звънна и бързо.
    - Излез в коридора до вратата и щом ти кажа хвърли чантата. Ще ти светна с фенер.
    Селина се промуши бързо в коридора. Застана до вратата и зачака.
    - Сега. Хвърля ...
      77 
  • Последен шанс 13

    di_t (Tаня) di_t
    Проза » Разкази
    Леон отключи вратата. Малката беше яла. Сега и донесе още храна. Бисквити, плодове, чипс, сандвичи. Де да знае какво да и купи? И още вода. За да има храна за два-три дни. Взе кофата и тръгна да я изхвърля навън. Как вонеше… Добре, че не гъква и не се сополиви. Най - мрази пищене…
    Но остана ден до г ...
      72 
  • Последен шанс 12

    di_t (Tаня) di_t
    Проза » Разкази
    Нощта мина бавно. Къщата беше тиха. Нямаше смях, бърборене, тропане на крака, хлопане на врати, шумове от банята. Тихо. Какво е домът без Инес? Празен. Пуст. Като душата ми...Стените сякаш ме притискат от всички страни. Никой не звънна. Нито от полицията, нито от похитителите. Свих се на дивана, до ...   75 
  • Омая

    di_t (Tаня) di_t
    Проза » Разкази
    Слънцето прежуряше и всичко наоколо се беше изпокрило на сянка. На небето не се виждаше ни едно облаче. Светлин излезе от дюкяна и седна под лозницата да хапне обяда, който беше приготвила сестра му. В ковачницата по това лятно време ставаше ад. От огнището излизаше огнена жега, жаравата тлееше до я ...   220  17 
  • Последен шанс 11

    di_t (Tаня) di_t
    Проза » Разкази
    Инес е изчезнала… Вървях към дома ни и звънях по пътя на Рамон. Обърках му номера от притеснение и най-накрая се свързах с него. Той ме успокояваше, че може да се е отбила при някое приятелче и да чакам. Скоро Рамон пристигна. Аз повторих историята, че е тръгнала до магазина, но не е стигнала до там ...   68 
  • Последен шанс – 10

    di_t (Tаня) di_t
    Проза » Разкази
    Когато таксито зави по нашата улица и спря пред моя дом вече се радвах, че се прибирам. Рамон ми помогна да сляза от колата и като се подпирах на него се добрах до дома. На вратата беше изскочила Инес, а след нея Алда и Рафаел. Вътре ухаеше на вкусна супа и цветя. Не можех да не позная мирисът на ор ...   63 

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.