Черноокият
Хатидже изплакна последните дрехи и излезе на двора. Сложи пластмасовия леген на плочника и бързо започна да простира прането. Бързаше, защото ако закъснееше за работа Хасан винаги ги орязваше от надницата.
Надве - натри сложи шарения шал и покри косите си. Заключи и побърза да излезе навън. Беше още рано утро. Розова светлина се разстилаше над планината, а високите мури и ели все още хвърляха сиви сенки. Слънцето се показваше свенливо зад тях, но птиците вече се чуваха.
Хатидже влезе в цеха, преоблече се с тъмносиня манта и се отправи към другите жени. Те вече сортираха билките на дългите работни маси. Миришеше на пролетни цветя. Риган, мащерка, бял оман, еньовче, детелина и много други се бяха преплели в един огромен куп. Жените работеха мълчаливо и бързо. Хасан не обичаше излишните приказки и не им даваше да бърборят.
Хатидже пак си мислеше за снощи. От три години беше омъжена за Ахмед, но бракът не й донесе нищо хубаво. Той беше с десетина година по – стар от нея и доста избухлив. Бяха я омъжили на шестнадесет без да я питат, отначало имаше малко топлина между тях, но след време, когато Хатидже не можеше да роди, Ахмед я хокаше за щяло и нещяло. Беше вечно намусен и сърдит. През по – голямата част на вечерта сумтеше недоволно или млъкваше. Щракаше каналите на телевизора, а Хатидже се свиваше на топка и затваряше уморено очи. Понякога я заваляше на леглото, вдигаше й нощницата и проникваше в нея. Хатидже стискаше още по – силно очи и едва изтърпяваше похотта му. Стискаше я силно. Болеше я, но не проронваше и звук. Нямаше милувки. Нямаше и една добра дума…
Измина час и билките бяха подредени и поставени в сушилнята.
Хасан повика Хатидже и няколко жени и им нареди да се качат в джипката. Щеше да ги закарат в планината да берат още билки.
Жените се настаниха и зачакаха. Щом шофьорът седна на седалката те се зачудиха, защото не го познаваха. Нямаше го Омар бей, а някакво младо чернокосо момче даде газ и джипът заподскача по черния път.
Стигнаха до някъде, после трябваше да продължат още нагоре към ливадите.
Младежът застана до вратата и им подаваше ръка, за да слязат. Щом Хатидже пристъпи към него, тъмноокият се втренчи в нея. Лицето й пламна от неудобство. Ръката й се шмугна в пръстите му, а лека усмивка се разля по лицето му.
Жените се пръснаха и започнаха да събират билки. Планината ги пое и те се скриха в пазвите й…
Хатидже усещаше как мъжкия поглед я прогаря. По плещите си, пробягваше по фигурата й, спираше пак на лицето й…
Тя се смути още повече. Затрепера от свян и срам. Беше възпитана в строг морал и затова не знаеше какво да прави. Очите на младежа я следваха неотклонно. Той вървеше след нея и тя запелтечи крака. Не видя един голям камък, подхлъзна се и падна.
- Оххх – оххх… - едва чуто промърмори, но младежът силно я прехвана през кръста и я вдигна леко от земята.
После се наведе и впи устните си в нейните. Хатидже онемя от изненада. Вдигна пръсти и си избърса устата с крайчеца на забрадката си. Заозърта се, но наоколо нямаше никой. Въздъхна от облекчение. Никой не ги беше видял… Страхът й се стопи…
Черноокият се засмя високо, като я видя как се бърше. Тя първо се сконфузи, а после руменината от бузите й плъзна надолу към шията.
Загледа го… Беше хубав и строен… като излязъл от снощния сериал, дето го гледаше. Черната му коса лъщеше на слънцето, а усмивката му беше блага като шербета, дето го пиеха вечер…
Хатидже и тя се разсмя на неловката сцена.
Какво ли й ставаше? Дръзна да го гледа право в очите! Ако знаеше какво се случва, мъжът й щеше да я напердаши подобаващо…
Я се спри, момиче… - един глас я отрезви на минутата…
Нищо не му каза. Продължи мълчаливо да събира билки.
Младежът вървеше като сянка след нея. Помагаше й и носеше чувалите.
По обед спряха до едно изворче. То се виеше като спирала по чуките…Водата беше студена и бистра. Хатидже се наведе да измие ръцете си и наплиска лицето си. Беше много горещо. Задъхана и морна тя седна на тревата.
Той взе в двете си шепи вода и изненадващо я напръска. Тя не остана по – назад и също му отвърна. Пръски залетяха към черноокия…
Избухнаха в смях…
Беше като полудяла…смехът й се извиваше като буйна река…
Черноокият се доближи до нея и я взе в прегръдките си…
Ръцете му развързаха шамията й, която се свлече на тревата. Смолистите й плитки се пръснаха по гърба й. Пръстите му я погалиха нежно по лицето.
Нежна милувка…като перце…като коприна…като повей от вятър…
Само когато беше дете майка й я беше галила така…Никой друг…
Хатидже затвори очи и се почувства щастлива…
Милувката разтопи смачканото й сърце…разбра, че е жива…
………………………
Хатидже беше от няколко месеца в Германия. С черноокия. Бяха луднали един по друг. Загърбиха норми и морал…шушукания и клюки…След унизителния развод и големите разправии с роднините си вече стъпваше на крака.
Ошета и нареди квартирата. Сготви вкусна вечеря.
Чакаше го с нетърпение… поглеждаше през прозореца и се ослушваше за стъпките му… чакаше да се сгуши в мъжките му ръце… и да я погали с онази нежна милувка, като коприна…която я разтапяше като шекер в черен чай…
Впери поглед в огледалото. Наедрялата й снага носеше нов живот…
Горчивите дни минаха…
…може би това беше щастието…
© T.Т. Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Честито, Танче! Успех и още много творчески вдъхновения!
-
Благодаря ти Ким!
Благодаря ти и за темата по която писахме, интересно ми беше!
Хубав юни от мен! -
Много съм щастлива, че точно този прекрасен разказ спечели, Таня! Желая ти още много творчески успехи! ❤✌
-
Благодаря на всички, които подкрепиха този разказ!
Хубава седмица! -
Благодаря Таня...
-
Благодаря!
Честито и на теб!
Гласувах с удоволствие за твоя разказ, много ми хареса!
Пожелавам ти вдъхновение и полет на мислите! -
ТАНЯ, честита победа. Пожелавам ти и занапред успехи в конкурските на ''Откровения''
-
Благодаря Тони!
Пожелавам ти да си жива и здрава, много вдъхновение през лятото! -
Честито, Таня!
-
Благодаря господин Порчев!
Хубав уикенд! -
Честита победа! Очаквам новата тема
-
Поздрави Краси!
-
Понякога това е единствения начин. Домът е там, където сърцето ти се пълни с любов.
-
Благодаря Вале, Юри, Петя, Ким!
-
Успех.
-
Браво! Хубав разказ! 👍😊
-
Хубав разказ. Успех
-
И на теб, Таня! 🍀
-
Поздрави Ким! Хубав ден!
-
Ето такава история очаквах да прочета! Благодаря за удоволствието, Таня! 🌹Давам глас и пожелавам успех от сърце! ❤
-
Благодаря!
-
Давам глас с удоволствие! Успех, Таничка!
-
Без малко да пропусна да дам глас. Имаш го и пожелания за успех.
А любовта е навсякъде, трябва само да ни намери. -
Дано не прозвуча педантично но желай ти успех!Умееш да омайваш!!!Успех!!!
-
Успех Таня!
-
Всеки заслужава щастие след мъките. Хареса ми, Таня, успех!
-
Поздрави момичета!
-
Много си добра! Разказът ми хареса, а това, че е с щастлив финал е най- хубавото!
Успех и от мен, Танче! -
Браво, Танче! Кратко и въздействащо!
-
Благодаря Vanko, Mitvans
-
Много хубав разказ Таня.Желая ти успех.
-
Поздравления за разказа! Успех в конкурса!
-
Поздрави на всички!
Благодаря,че прочетохте! -
Финалът много ме зарадва. И много увлекателно. Поздравявам те и подкрепям.
-
Успех и от мен, Таня!
-
гласувах, Танче!
-
Много хубав разказ, трогна ме!!! Браво, Танче!!!
-
Благодаря, момичета!
-
Интересно, с дозирана красота и хубав, справедлив завършек. Допадна ми много! Успех!
-
Много хубава история! Разказана е сбито , стегнато, без много излишни описания. Благодаря за удоволствието. Напоследък много малко неща в тоя сайт ме впечатляват.
-
Благодаря, Мини!
-
Хареса ми тази история, Таня! Силно ми въздейства. Пожелавам ти успех!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Пожелавам ти прекрасно лято!