Виктория стоеше на бара, пушеше цигара и пиеше коктейл с ром. Тялото й беше обвито в тясна ярко червена рокля с голи рамена и не по-дълга от една педя под кръста й, а краката й, обути в сандали с висок ток, бяха кръстосани един върху друг и горния нервно се поклащаше. В ръцете и беше айфона, със слушалки, които бяха в ушите й, и от тях се чуваше толкова силна музика, че Вики не чуваше нито музиката в бара, нито какво си говореха колежките й. Не я вълнуваха тези жени, които се деляха на наивни млади момичета и озлобени, застаряващо жени. Едните си мислеха, че някъде ги чака принца на бял кон, а другите бяха вече зарязани от няколко принца и се сърдеха на света, че приказния край на историята им ги е подминал.
Виктория не вярваше в принцове. Не че не се беше влюбвала, но това беше преди повече от десет години, преди да дойде в Германия. Откакто дойде тук, подобно нещо не беше й се случвало и тя се радваше, че е така. Пристигна тук, година след като завърши немската гимназия с отличие, но ...