Червена топлина
Измежду всички цветя най-красивото е Любовта. Веднъж посадиш ли го в душата си, грижи се за него до края на дните си. То ги изпълва със смисъл, то е най-важното в градината, наречена Живот. Без него, тя губи смисъл, изсъхва и се превръща в изоставен двор, пълен с плевели.
Това цвете, прави така, че дните ти, да се изпълват с чудеса и вълшебен аромат. Прави хората около теб по-добри, по-смели в мечтите си и по-дръзки в желанията си. То е магията, без която не можеш, защото всеки човек е градина и е важно, какво ще посадиш в нея. Ако посееш Любов, тя ще разцъфти, ако засаждаш омраза, човекът се изгубва сред плевелите на завистта, отмъщението и злобата и накрая погива, превръща се в пепел, която вятърът разпилява на мига.
Това цвете не иска от теб нищо, не настоява за повече място, не роптае за внимание и грижи. Тихичко расте, наблюдава те, страда заедно с теб, отнема по магичен начин болката ти, променя те със своя чуден аромат. Затова грижете се за него, но не прекалявайте. Не го излагайте на показ, защото то не е за пред лоши очи. Стопляйте го с дъха си от студа наоколо, когато се налага, давайте му от своята светлина, когато няма слънце, давайте му да пие от сълзите ви, когато сте заобиколени от безводие и пустини.
Един ден, грижите, които сте полагали за Любовта, ще ви се отплатят безмерно много. Обичта, която сте успявали да посадите у другите, ще носи частица от вас и когато някой, се възхищава на прекрасни цветове и аромат някъде по света, ще знаете, че това е Вашето цвете, защото всички ние, сме частица от една и съща градина...
Кирил Ганчев/ Кирето/, 29.06.2023 г., Бургас
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кирил Ганчев Всички права запазени
