I. КЪЩАТА
Стоя пред голямата, сива къща и се взирам в притъмнелите прозорци. Слънцето скрива умореното си тяло зад далечния хълм, който е поруменял от горещата му ласка. Наблюдавам как мракът пълзи по короните на боровете, а хладния въздух щипе бузите ми, милва с премръзналите си пръсти страните ми. Мъничка ръка докосва моята, аз извръщам поглед към кестенявата главица на дъщеря ми до мен. Сините й очи, скрили в себе си притъмнялото, вечерно небе се впиват в моите.
– Мамо, мамо! Хайде да влезем вътре! – гласът й е тежък от умората от дългото пътуване.
Усещам ръка на кръста си, обръщам се и погледът ми среща сините очи на съпруга ми. Антонио хваща ръката ми, поднася я към устните си, на загорялото му от слънцето лице изгрява усмивка. Вдигам ръка към кестенявите му коси, докосвам с пръсти целунатите от слънцето светли кичури, мека топлина пълзи по тялото ми.
– Да влизаме, скъпи! Става късно!
– Права си! Деня беше дълъг – дъщеря ми се затичва към него и той я вдига във въздуха. Завърта я ...