Благодаря ти, мамо, че с тежки мъки си ме дарила с първия дъх. Благодаря ти, че години след това бе до мен, до всяка моя крачка. Благодаря ти, че ми вдъхна живот физически, но и ме научи да живея. Благодаря ти, че ме пусна да летя, въпреки страха. Благодаря ти, че ме пазиш от света, въпреки годините. 

Благодаря ти, тате, че ми показа какво е мъжката любов. Благодаря ти, че ме научи какво е закрила, че беше моят щит, но и моята утеха. Благодаря ти, че ми позволи да запазя детето в себе си.

Благодаря ти, сестричке, че ме държеше за ръка, че беше моята втора (по-уплашена) майка. Благодаря ти, че очерта партината, по която вървя. 

Благодаря ви, учители, мои будители, за дето изваяхте поддатливото ми съзнание и отворихте очите ми за чудесата и необятността на света. Благодаря ви, че хранехте любопитството ми с години, че ми давахте път за развитие. Благодаря ви, че ме калявахте и ме подготвихте за живота. 

Благодаря ви, приятели (настоящи и минали), че бяхте до мен в радости и неволи. Благодаря ви за всеки смях и всяка кавга, за времето прекарано заедно. 

Днес празнувам 2 десетилетия спомени- шарени и разнообразни. Благодаря на всички до мен за опита и миговете, които ме направиха такава каквато съм. Благодаря ви за силата, която ще ме тласка напред, за вярата, която ще ми вдъхва кураж и за подкрепата, на която мога да разчитам. 

Честити 20 години на всички вас!