Четвърта част

"Никой култ не е така унизителен както култът към парите" - цитат

Истината е такава, каквато си я направиш! Вярата е плод на моментни впечатления, но истинският въпрос е не дали има Бог, а кога ще го видят всички, защо монополът на името му противоречи на основния идеал на вярата. Бог е понятие, явление, субект, обект и пр. Състояние на духа или истински спиритизъм, всяка минута, всеки стих той вдъхновява и твори..., защото нуждата за осъзнаване е заблудата на търсенето. Да откриеш света или да се изсмееш над него. Дали има нужда от мъж-жена взаимоотношение, секс или всичко е отново в главата ти. Не е необходимо да имаш всичко, за да си щастлив.

Четвърти ден. Упс, изпуснах третия, но всъщност това се случи, заради вчерашния ми махмурлук или по-скоро днешния, както и да е, поолях се... мисля, че поразпуснах, ама не съвсем, честно казано, се чувствам малко виновно и гузно, но ще преживея този ден и ще мисля за другия, предполагам. Приятното чувство, че съм се забавлявала, се стопява от болката в главата ми. Имам твърде много недостигнати мечти и желания, а си мисля, че е време едно по едно да взема да ги преследвам малко по-настървено и, разбира се, непреклонно. Нещата се объркват само, когато позволя това, надявам се да не е сега. Ох, спирам с мислите, време е да поработя по въпроса, всичко става така, както го решиш само, ако и действаш по въпроса. Кофти, усещането под лъжичката е все още на лице, но все пак дано успея да го залича и надрасна.

Дните свършиха... и дойде музата...

Ти прогони страха,

успя да спреш сълза

на болка и несигурност,

но няма да заплача за теб...

ти отвори душата

и тя сега кърви...

Нищо от това не си заслужил.

Ти си моята любов, бъди такава

или остави деня да си отмине,

затвори очи и виждай мен.

Бъди моята любов, но...

Душата ми отдавна умори..

Муза си за моя миг лъжовен,

болезнен помен...

унил, сломен

спомен си ти сега....

Спри, за да ти кажа

сбогом, сбогом...

Научи се да плачеш,

за да ме разбереш.

Научи се да страдаш

и тогава се върни.

Разбери ме и тогава ме обичай.

Докони ме и тогава ме желай.

В плен си ти или пък аз.

Музо моя, пей

в симфонията наша,

в мига се вслушай,

виж - илюзия прекрасна...

И запомни - всичко свърши.

Няма смисъл... не руши...