-         Дъденце, раздаде ли поканите на приятелчетата си? – попита с умиление Петуния, докато бършеше със салфетка храната, покапала по дрехите на любимото ù синче. Семейство Дърсли, както всяка вечер, се бяха разплули около масата и лакомо поглъщаха обилната вечеря.

-         Какви покани? – промърмори кратко закръгленото момче, без да удостои майка си с внимание. Докато дъвчеше с полуотворена уста, Дъдли бе втренчил глуповатия си поглед в телевизора, а баща му надничаше дали случайно няма допълнително пай на плота в кухнята.

-         За рождения си ден, миличък! – изчурулика жената, дарявайки го с любяща целувка по челото.

-         Да. – отвърна ù той, като се избърса демонстративно. – Ами подаръците? – добави младежът с глас, нетърпящ възражения.

-         Точно 170. – отбеляза доволно Петуния.

-         Сине, - избоботи Върнън, потупвайки подутия си корем  – Колко деца ще дойдат у нас?  - попита колебливо.

-         20. – все така механично отговаряше Дъдли.

-         20?! Но... не са ли твърде много?! – възнегодува бащата и така махна ръката си, че парчето пай, забучено на вилицата му, пльосна с доста неприятен звук върху килима.

-         Обсъдихме го вече, Върнън! – засмя се нервно жена му и го сръга грубо, след което добави – Нашето Дъдленце навършва 17 години!

Силен трясък от горния етаж накара семейството да подскочи.

-         Какво беше това?! – почти изкрещя г-н Дърсли, а лицето му все повече и повече придобиваше цвета на презрял домат. Последва шумно тропане по стълбите и не след дълго в хола нахълтаха Хари и Драко. Задъхани, те спряха един срещу друг, вдигнали пръчките си.

-         Какво правиш тук, Малфой?! – изръмжа Грифиндорецът, присвивайки заплашително очите си.

-         Защо не попиташ мъгълите? – ухили се със злобната си усмивка другият, кимвайки към зяпналите домакини, които гледаха така, сякаш бяха видели слон с три глави.

-         М-м... мъгъли?! – избълва г-н Дърсли, а малките му очички замигаха ядосано и същевременно се пулеха в пълно недоумение. – От тази негова реакция, Малфой прихна да се смее, a Хари  се възползва и от ситуацията и го сграбчи за яката.

-         Разкарай се. – изсъска му в лицето.

-         Повярвай, Потър... Всичко бих дал да се махна оттук. Да не мислиш,че горя от желание да седя на това мизерно място, сред тъпи мъгъли?! Още повече пък при теб – отвърна му през зъби Драко, като го отблъсна с едно движение.

-         ДОСТАТЪЧНО! – кресна Върнън – НАКАЗАНИ СТЕ! И ДВАМАТА!! – Двете момчета се обърнаха към него. Хари въздъхна и прибра ‘оръжието’ в джоба си, а Малфой направи учудена гримаса.

-         И кой си ти, че да ме наказваш?! – заяде се той, насочвайки пръчката си към почервенелия домакин.

-         А-аз съм този, който определя кога ще изхвърчите на улицата!! Също така знам, че нямаш право да използваш тези... м-м... фокуси, докато не си навършил 18 години!!  - събра смелост и извика г-н Дърсли.

-         Знаеш ли колко ми дреме за тези шибани закони?! Като нищо мога да те залича от лицето на земята! – подсмихна се Драко, а очите му заблестяха дяволито. Докато се разиграваше тази сцена, Петуния бе награбила синчето си, като го бе завлякла в дъното на стаята. Кльощавата жена бе пребледняла от страх, докато Дъдли гледаше с интерес. Погледът му се местеше ту към баща му, който изглеждаше така, сякаш всеки момент ще избухне, ту към Слидеринецът. Да, синът на семейство Дърсли бе открил своя идол. Очевидно Малфой всяваше респект сред връстниците си, а точно към това се целеше и Дъдли.

-         Искам  тези двамата – закръгленото момче посочи братовчед си и Драко – да обслужват гостите ми на празненството. – Внезапната му намеса спечели изненадата на всички присъстващи.

-         Това ще бъде наказанието им! Ще изпълняват всяка една прищявка на мен и приятелите ми! – допълни Дъдли самодоволно, скръствайки ръце.

-         Отлично, сине! Страхотна идея! – въодушеви се Върнън, след което се обърна към другите две момчета. – МАРШ В СТАЯТА ВЕДНАГА!!! И ДА НЕ СЪМ ВИ ВИДЯЛ ДО КРАЯ НА ДЕНЯ! – Хари покорно тръгна към стълбите. Беше живял 17 години с това семейство и знаеше, че споровете и кавгите не са от полза.

-         Пфф... мъгъли... – измърмори Малфой. Ръцете го сърбяха да направи някоя магийка на тези нищожни същества, но не му се живееше нито на улицата, нито в Азкабан. Ето защо, Слидеринецът не каза нищо друго. Влагаше всичките си усилия да притъпи гнева, напиращ във всяка клетка на тялото му. Това бе първият път, когато един Малфой се подчиняваше на мъгълски заповеди...

   Останалата част от деня премина скучно и мъчително. Драко и Хари се бяха проснали на леглата си. И двамата бяха вперили погледите си в тавана. Бяха минали цели три часа и никой не бе обелил и дума. Тъй като нямаше какво друго да прави, Грифиндорецът се бе отдал на мисли за своите приятели. Липсваха му повече от когато и да било. Само като се замислеше какво бе преживял с тях. Те бяха неговото семейство. Хората, които го обичаха за това, което е. Хърмаяни и Рон... беше ги излагал на толкова много опасности и въпреки всичко, не го предадоха. Бяха до него. Винаги.
И в този момент, нещо се фрасна в прозореца. Двете момчета стреснато се надигнаха. Щом видя причината за внезапния шум, Хари усети как сърцето му ускорява ударите си. Беше Ерол. Совата на семейство Уизли. С нея бе и Пигуиджън. Старата птица бе захапала писмо, а по-малката – пакет. Грифиндорецът побърза да ги пусне вътре. Когато те кацнаха на бюрото, Хари ги погали нежно.

-         Благодаря, Ерол! Ти също, Пиги.

-         Боже, Потър... Не знаех, че сред многобройните ти „дарби” си получил и такава, да разговаряш с животни! – вметна Малфой иронично, след което отново се просна на кревата си. Хари не му обърна внимание и побърза да разопакова писмото. Без да губи минутка повече, започна да чете леко разкривения почерк.

Здрасти, Хари!

Как си, човече? Ние сме супер. Това лято прекарахме при брат ми Чарли в Румъния. Само да знаеш какви дракони има там... Видяхме даже и дракончето на Хагрид -Норбътд. Сещаш ли се, ‘дето го беше получил, когато бяхме първи курс. Сега е около 15 метра... Много си му е добре тук, сред своя вид. Хагрид напразно се притесняваше... Нямам търпение да се видим! Хърмаяни пристигна днес у нас. Това момиче направо ме побърква... (Но да си остане между нас...) Още от сега се е захванала да чете История на Магията... Аз нямам нищо против, но поне да не ме биеше с учебника и да не ме караше и аз да уча...

Вече имаме план как да те измъкнем. Когато Фред и Джордж разбраха за рождения ден на братовчед ти (не ме питай как, защото не знам), останаха много... мм как да кажа... дяволито очаровани. Намислили са нещо! Очаквай ни утре, по време на празненството. Ще бъдем под прикритие, не се притеснявай!

                                                                                                                          Рон

     ПП:  И Хърмаяни настоя да дойде... Ааа, и още нещо. Пиги много взе да хапе, така че внимавай, когато се опиташ да вземеш пакета...

  Хари препрочете няколко пъти писмото, за да е сигурен, че е разбрал правилно. Фред, Джордж, Хърмаяни, Рон... всички те щяха да дойдат на следващия ден! Но как щяха да го направят без никой да се осъмни? И имаше още нещо...  Хари хвърли един бърз поглед на Малфой, който се бе загледал през прозореца, след което отново възвърна вниманието си на писмото. Те не знаеха за Драко. Дали той щеше да бъде проблем?