Отдавна се каня да натрепя яко черешата - стига е циврила без бой пред вратата ми. Жълто-кафявите й сухи сълзи наводниха прага ми и, а-ха, да прелеят вътре.
Като изляза и нагазя в тях, стърхавият им, шумолящ звук ме кара да потръпна от неприятно усещане - кожата ми настръхва като от студ.
И на черешата сигурно и е студено - затова плаче. Но не мога да й съчувствам по адекватен начин. По-добре да съкратя мъчителното й ридание поне с една седмица. Затова ще изляза и ще я набия здраво - да се изплаче наведнъж, може би ще й олекне. И на мен ще поолекне - ще спра да настръхвам и няма всеки ден да помитам по една кофа сълзи.
Тялото й е много здраво - колкото и да се напъвам, не мога даже да го поклатя. Но няма да я оставя така. На мен ли ще си показва ината! Ще плаче, ще ревне кански щом аз съм решила!
Черешата нещо прошумоля в отговор, потрепера, от вятъра ли, от заканата ми ли, не знам, и притихна в очакване...
След всеки удар с тоягата тя стоически изтърпяваше болката и обидата и само едр ...