Човекът беше притеснен и нерешителен. Докато обслужваше възрастната клиентка, успя да забележи, че мъжът се навърта край магазинчето, но като че ли не му стигаше кураж да влезе. Нищо необичайно - беше се случвало и друг път, но всички рано или късно все пак влизаха.
Едва го беше помислил, когато камбанката над вратата прозвъня. Продавачът  се обърна към слабичкия мъж с най-лъчезарната си усмивка - това обикновено предразполагаше хората. Знаеше, че така засиял, изглежда като жива реклама на продукта, който продаваше. Изражението на човека му беше познато много добре. Това бе лице на отчаян човек.
Покани го да седне и му предложи нещо за пиене. Не беше лесно да се общува с такива клиенти, но той умееше да го прави. Дори самото му излъчване караше хората да се чувстват по-добре.
Този тук явно бе в голяма дупка, дори не можеше да формулира въпроса си, но продавачът знаеше чудесно какво го вълнува.
 - Не се притеснявайте - ведро каза  и доля чашата му. - Изцяло съм на ваше разположение. Зная за какво сте тук и ще ви обясня всичко за хапчетата. При това съвсем не е задължително да купите веднага.
Мъжът въздъхна тежко и това като че ли поразчупи малко леда.
 - Не съм мислил, че мога да стигна до тук. Но някои мои познати казват, че хапчетата са страшно ефикасни. Всъщност личи им.
 - Така е. Съвършено различни са от всякакви антидепресанти и макар  недоброжелатели и несведущи да им приписват качествата на наркотици, нямат нищо общо с дрога. Между другото, вие приемали ли сте някакви антидепресанти?
 - Никога, мразя хапчета, даже аспирин пия рядко. Жена ми обаче взема нещо подобно.
 - Така ли? А помагат ли ù? По-добре ли се чувства?
 - Нямам представа. Когато я виждам, обикновено е в лошо настроение.
 - Виждате ли? Това е от страничните ефекти. С антидепресантите трябва да се внимава. Главоболие, гадене, сънливост... как е сексуалният ви живот?
Мъжът го изгледа стреснато, с поглед, в който недвусмислено се четеше: "Това пък какво беше?"
 - Извинете нетактичността ми. Питам не задруго, а защото те често влияят негативно и на това.
Мъжът потърка с пръсти челото си. Изглеждаше  на прага на силите си.
 - Вижте - започна несигурно, - как да ви кажа... Мисля, че живея живота си някак като негов страничен наблюдател. Не знам дали ще ме разберете. Всичко, което ми се случва, става като че ли без мое участие, аз само... присъствам. Нищо повече.
 - Мисля, че...
 - И това едва ли щеше да е толкова лошо - продължи мъжът, без изобщо да му обърне внимание, - ако не бяха мислите. Понякога се разсейвам - с работа, с вестник, с някоя спортна програма и тогава няма проблем. Не за дълго обаче, после идват мислите...
 - Ето, че си дойдохме на думата! - радостно възкликна продавачът. - Дошъл сте точно където трябва!
 - И си мисля - горчиво въздъхна мъжът, сякаш говореше повече на себе си, - че живея живот по неволя. Да вземем например брака ми - не аз избрах да се оженя. Тя ме ожени за себе си. Още не знам защо. Бас държа, че и тя не знае. Дори не беше бременна.
Въздъхна отново и махна с ръка.
 - Както и да е, човек свиква, а като се появят децата, даже започва да намира някакъв смисъл в това  - по лицето му пропълзя нещо като плахо подобие на усмивка. - Имам две прекрасни дъщери. Но... не е минал и ден, без жена ми да ми напомни по някакъв начин, че не съм най-достойният баща и съпруг. Нищо, че голямата учи в чужбина, а малката е в елитна гимназия. Не ме питай какво ми е струвало това, не е и толкова важно. Виж, не съм постигнал кой знае какво в живота  си, но дори и малкото направено би могло да ме направи щастлив, ако  близките край мен го оценяваха. Защото всичко го правя за тях. Но когато... - човекът се опита да преглътне, но май болката му бе прекалено голяма за преглъщане и той спря за миг. Продавачът се запита дали няма да заплаче, но мъжът се овладя и продължи: - Когато собствената ти жена  ти обръща внимание само когато стане дума за плащане на сметки, когато най-голямата ти радост е, ако успееш да се разминеш с поредния скандал или поредното лошо настроение, когато си се хванал толкова здраво за инерцията, че  те е страх да се пуснеш, за да не  се разпаднеш напълно... тогава разбираш, че всъщност не си нищо друго, освен един съпруг по неволя.  А това те кара да се чувстваш и човек по неволя.
Той вдигна глава и едва сега погледна продавача, сякаш за пръв път го виждаше.
 - Вие женен ли сте?
Продавача се усмихна с разбиране:
 - От осемнайсет години.
 - Не ви личи - отбеляза мъжът. - Изглеждате чудесно.
 - Е, нали не мислите, че тайната се крие във вечната любов. Аз също ползвам редовно от нашите хапчета - засмя се продавачът - Нали знаете - от всички вечни неща, любовта е най-кратка.
Мъжът го гледаше някак странно, като човек, за когото "любов" бе нещо отдавна забравено и сега бавно се опитва да си припомни, че съществува такова понятие.
 - Понякога  имам нужда да усетя нечие внимание, да знам, че някой ме очаква и се радва да ме види. Затова преди време си бях взел куче, чудесна овчарка. На двора имаше всички условия да се чувства добре. Жена ми го намрази още в мига, в който го видя. Сигурно защото то наистина ме обичаше... Сигурен съм, че тя го умори. Започна да линее, водих го на ветеринар - не откриха нищо. Но след няколко месеца го изгубих. - Мъжът спря за момент и се взря в очите на продавача, като че ли искаше да намери там отговор на въпросите си. - Кажете, не мислите ли, че омразата може да убива, дори от разстояние? Аз съм убеден, че може. И понякога се чудя, че съм още жив. Поне технически погледнато - изсмя се и продавачът  наведе глава. По-страшно и тъжно нещо от този смях не беше чувал досега.
 - Ще ми се да мога да се откъсна от всичко това, да избягам от тези мисли. Да се кача в колата и да карам, да карам без посока и без грам мисъл в главата. Да се оставя на усещането. После да спра на някое красиво място, да легна на някоя слънчева поляна, да затворя очи и просто да се наслаждавам.
 - Решението е едно. Една доза от нашите чудесни хапчета против черни мисли. Тогава ще имате вашата слънчева поляна. Нещо повече - целият ви живот ще стане слънчев.
 - И няма да ми липсва това, че не ми остана нито един приятел, с когото  да седнем и да разменим две приказки на по чашка?
 - Изобщо. Никакви странични фактори няма да са в състояние да влияят на чудесното ви настроение.
 - А няма ли някакви странични ефекти? Все пак  хапчета са.
 - Дори не си заслужава да се споменават. Едва забележимо забавят  мисловния процес, но това отшумява бързо. По-трайният ефект е свързан със спомените.
 - В смисъл?
 - Изтриват се напълно от паметта. Но в случаи като вашия това едва ли е фатално.
Мъжът се облегна и се загледа някъде встрани. Погледа му се промени, като че ли видя нещо красиво, и очите му станаха благи и топли. Продавачът с изненада забеляза, че така изглежда съвсем различно, с почти момчешко излъчване.
 - Ах, спомените... - сега вече човекът се усмихваше съвсем искрено - Странно как си спомням неща, случили се толкова отдавна. Не мислех, че е останало нещо от тях. Помня например когато ходихме с момчетата на реката. С нас беше и сестрата на едното - всички бяхме влюбени в нея. Имаше най-сините очи, които  някога съм  виждал. Избра мен. Тогава  бях  толкова щастлив! После замина с родителите си и  всичко свърши. Но...не искам да губя това. Щом е останало в мен толкова време, значи така е трябвало.
А  когато бях студент намерих най-добрите си приятели. Бяха луди години, не бях си спомнял за тях от... - гласът му изтъня и се скъса като конец. Беше се изгубил в спомените си. - Тогава се запознахме с жена ми и...да му се не види, съвсем бях забравил  всички онези хубави моменти преди да се оженим. После не знам какво ни направи други. Защо се променяме толкова? Че аз, сега като се замисля, мога да си спомня и други вълнуващи мигове - когато се роди голямата ни дъщеря, например. После, когато каза за първи път "тати". Ами че това беше първата дума, която каза! - мъжът внезапно вдигна ръка и докосна очите си. Може би искаше да изтрие скришом някоя сълза. Или пък да  събере разпилените си спомени и да ги съхрани завинаги.
 - Виж, мисля, че не съм готов да се разделя с това - замислено изрече. - Зная, че човек не живее със спомените си, но са ми прекалено скъпи, за да ги изгубя. Не че не вярвам в ефикасността на хапчетата против черни мисли, напротив. Но се страхувам, че онзи щастливец без спомени няма да съм аз.
Докато го слушаше как му благодари за отделеното време, и го изпращаше, продавача много ясно разбра, че този клиент е изгубен завинаги.